През 1880 г. се приема законът за правото за сечене на монети и през 1882 г. започват да се секат първите медно – никелови, а през 1883 г. и първите сребърни монети. Година по-късно на бял свят се появяват и първите емисии от златни монети, които и до днес предизвикват възхищение със своето изящество. Същевременно тези златни образци са имали и чисто пропагандно послание, свързано с отвоюваната ни държавна независимост. Малко след Освобождението, през 1882 г., първите ни държавници взимат решение Княжество България да се присъедини към Латинския (Европейски) монетарен съюз. В резултат на това всеки българин по онова време е можел свободно да пътува, да учи и да пазарува в целия европейски свят.
Присъединяването ни към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна валута дали сериозен тласък на българската икономика. Нашият лев бил напълно равностоен на другите западноевропейски валути и достигнал страни като Австралия, Канада, Русия, Англия, Индия и дори далечна Япония. Различни са символите, гравирани върху монетите ни. Най-разпространени са християнският кръст и лъвът, като олицетворение на могъщество и сила. Вглеждайки се внимателно, съзираме и изображения на българския трибагреник, както и флорални мотиви от прекрасните ни плодородни житни ниви. И разбира се, къде без прословутата ни маслодайна роза! Изящно гравираното цвете краси монетите от времето на цар Борис III. Но къде са били сечени тези великолепно изработени парични единици?
Гравьорите са чужденци – обяснява доц. Дочев. – Първите емисии са сечени в Бирмингам, след това в Санкт Петербург, а вече, когато минаваме в едно икономическо сътрудничество с Австро-Унгария, започваме да сечем почти всичките ни емисии там. Но гравьорите са много добри. Има французи, има австрийци. Например на големите сребърни монети от 5 лв. номинал, на обратната страна на българския герб, можем да открием образа на нашето знаме с надпис „България”, който само с лупа може да се прочете. Това показва високата техника на някогашните гравьори.
Източник: bnr.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.