Днес, когато военноморският ни флот вече е без единствената си читава подводна лодка „Слава”, хубаво е да припомним как се появили първите подводничари у нас. Лодката, която първа се е гмурнала под вълните на Черно море е била регистрирана с името „Подводник №18”.
Тя е от типа „малки крайбрежни лодки“ – UB-I и е произведена в австро-унгарското пристанище Пола. През март 1916 година германското морско министерство я предоставя на България. Българският флаг на „Подводник № 18” е вдигнат на 25 май 1916 година. Неин постоянен пристан става кеят на двореца Евксиноград.
Ето какви са техническите данни за този плавателен съд:
* Водоизместимост: 128 тона
* Дължина: 28,10 м.
* Широчина: 3,15 м.
* Основен двигател: Дизел с мощност 60 к.с. и макс. 550 оборота в минута
* Електродвигател: „Сименс“ с мощност 120 к.с. и макс. 630 оборота в минута
* Максимална надводна скорост: 7,84 възла
* Скорост на потапяне: 46 сек. за дълбочина 9 м.
* Максимално дълбочина на потапяне: 52 м.
* Екипаж: 17 души
* Въоръжение: два торпедни апарата за торпеда от типа „Уайтхед“ 533 мм и общ запас от 4 торпеда, 47 мм оръдие и 8 мм картечница „Максим“;
По време на първото й плаване и потапяне из Варненския залив на борда й са князете Борис Търновски и Кирил Преславски.
През същата година Германия ни предава още една подводница-близнак „UB-I-7“ („UB-7“), но малко след това година тя е потопена, загива и един български подофицер.
Макар че според германското щатно разписание екипажът на този тип съдове се състои от 14 души, на българската подводница са зачислени 17 офицери, подофицери и матроси. В някои случаи екипажът ѝ нараства до 20 души. За командир на „Подводник № 18” е назначен лейтенант Никола Тодоров, а помощник-командир – мичман I ранг Иван Вариклечков.
След зачисляването на лодката в състава на нашия военно-морски флот нейните постоянни маршрути са: Варна-Калиакра и обратно, Варна-Калиакра-Мангалия-Кюстенджа и обратно, Варна-Бургас-Созопол и обратно. На 6 септември 1916 година лодката се промъква през минните полета и разузнава в румънското пристанище Кюстенджа.
В следващите месеци подводницата на няколко пъти среща противникови кораби, които успяват да се изплъзнат от торпедата й. До края на 1916 година „Подводник № 18” попада осем пъти в минни полета – излиза балогодарение на късмета си. На 13 декември 1916 година само с появяването си лодката спира руската бомбардировка над Балчик. Кробите на противника се оттеглят от българското крайбрежие.
След Солунското примирие от 1918 година нашата подводница е реквизирана от френските окупационни части в Цариград. Предполага се, че е била нарязяна на части, а двигателите и механизмите ѝ – продадени.
Автор: Валери БОЯНОВ
Източник: nabore.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
