Пръстенът е открит случайно през 1912 г. край село Езерово, разположено на 3 км. от Нова Загора.
Представлява отворена халка от дебела златна тел, с дупки в двата края, където е вмъкната плътна елипсовидна плочка, която се върти свободно. Плочката е без всякаква украса, но в нея е врязан надпис от 61 букви.
Те са разположени в осем неправилни реда без интервали или знаци, разделящи думите. Надписът е гравиран с гръцки букви, но не е на гръцки език. Мнозина изследователи смятат, че текстът е на изгубения език на траките.
Изследователят Павел Серафимов тълкува надписа по следния начин:
Ролистене, аз Неренея Тилтеанис, (бе) коя(то) написа- Лежи до мен господарю мой, почиващ тук (в гроба)!
Изглежда пръстенът е намерен при разрушаване на гроб, тъй като заедно с него са открити и други паметници от V в. пр.Хр., свързани с ранните погребални ритуали на траките. Оттук може да се направи изводът, че той е изработен специални – като погребален дар, свързан с определен обред.
От древногръцките автори научаваме, че траките говорели на свой собствен език, общ за различните тракийски племена. Но тъй като те нямали писменост, сведенията за езика им са оскъдни.
Надписът от Езерово спокойно може да се нарече най-важният тракийски надпис. Той свидетелства за присъствието на нашия народ на Балканите по времето на Херодот.
Любопитно: Археологическата култура на Езерово от ранната бронзова епоха е синхронна с Троя I-II. Селищата от тази култура обикновено били изграждани на хълмове и укрепвани с каменни стени. Жилищата били изградени от плет, измазан с глина. Те имали правоъгълен план, а задната къса стена била дълговидно (апсидни) извита . Погребенията се извършвали в границите на селището или в некропол извън него. Мъртвите полагали в гробни ями, полегнали на една страна, със силно свити крайници (позиция хокер, близка до положението на плода в утробата на майката), а до тях поставяли късове червена охра (вид глина) и глинени съдове.
Източник: nasamnatam.com, fakti.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
