Проф. Иван Венедиков доказва, че чак до ІХ век по нашите земи се е говорело на прабългарски език

Видният наш траколог проф. Иван Венедиков открива древния град Баргала, изследва скалните гробници на одрисите в Родопите, проучва долмените в Странджа и Сакар и успява да възстанови външния изглед на тракийската колесница

Иван Венедиков е един от създателите на отдел „Антична археология“ в Националния исторически музей, където работи в продължение на дълги години.

Първите си разкопки той прави, докато е уредник в Античния отдел на музея в Скопие в периода 1941-1944 г. При една от тях открива големия античен и средновековен град Баргала (дн. Брегалница).

Иван Венедиков прави редица проучвания и у нас. В периода 1945-1949 г. ръководи разкопките в Созопол, а след това за около четвърт век е научен ръководител на археологическите проучвания в Несебър.

loading...

През 1971 г. на изявеният наш археолог организира експедиция, която за пръв път изследва скалните гробници на одрисите в Родопите, а след това взема участие в проучването на долмените в планините Странджа и Сакар.

Над 150 са научните му публикации, посветени на траките – на тяхната история, култура, изкуство и език. Върху основата на множество проучени паметници, той успява да покаже мястото на този древен народ в развитието на културата в Югоизточна Европа, като прави и периодизация на тракийското изкуство.

Българският историк успява да възстанови външния изглед на тракийската колесница и написва единствената монография на тази тема, озаглавена „Тракийската колесница“, излязла пот печат през 1960 г. Проф. Венедиков съставя и изложба посветена на тракийското изкуство, която през 1972 г. е показана в редица европейски столици.

Големият български учен изследва редица прабългарски надписи и извори, като въз основа на тях прави заключението, че през първата половина на ІХ век по нашите земи все още се е говорело на прабългарски език.

Същевременно той проучва множество титли и длъжности на българските владетели и боляри и посвещава отделна монография на военното и административно устройство на българската държава.

За своята богата научна и изследователска дейност големият наш историк е награден с редица ордени и медали, сред които орден „1300 години България“, орден „Кирил и Методий I степен“, юбилеен медал „100 години от Съединението“ и юбилеен медал „Марин Дринов“. Като дългогодишен ръководител на разкопките в Несебър той е обявен за почетен гражданин на града.

Видният наш историк е роден на 10 януари 1916 г. в семейството на генерал Йордан Венедиков. След като завършва гимназия се записва да следва класическа филология в Софийския университет. Тук негови преподаватели са изявените български учени: професорите Александър Балабанов, Димитър Дечев, Веселин Бешевлиев, Богдан Филов и Петър Мутафчиев. От тях ученолюбивият младеж научава много и по-късно го използва в научните си изследвания и разработки.

След като се дипломира Иван Венедикав започва кариерата си на учен с монографията „Фонетика на латинските надписи“, излязла през 1942 г.

От 1945 г. в продължение на близо три десетилетия проф. Венедиков е уредник в Античния отдел на Народния археологически музей в София. Когато се създава Института по тракология при БАН, в продължение на 5 години той работи в него.

Един от създателите е на отдела по Антична археология в Националния исторически музей, а в продължение на 8 години е и негов завеждащ. През 1981 г. Иван Венедиков е избран за професор в Софийския университет, където дълги години чете лекции по история на траките.

Видният български учен умира на 19 август 1997 г., оставяйки ни богато научно наследство, с което да се гордеем!

Източник: desant.net



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!