Професор Божидар Димитров разказва за Крум Страшни!

Днес ще ви представим малък откъс от „Митът за Крум Страшни и страшните му закони“, поместен в книгата „12 мита в българската история“ на проф. Божидар Димитров.

„Политиката на Крум за овладяване на Тракия и Македония е изпипана до последния детайл. Вече писах, че местното население, чрез назначаването на първенците му на висши административни длъжности, се печели като лоялен партньор на българската държава. А населението в районите, които остават в границите на Византия, се отвлича и заселва в слабонаселени български райони на север. Така, от една страна, България увеличава демографския си потенциал, а от друга, намалява и демографския, и икономическия потенциал на главния си съперник за хегемония на Балканите.

Византийските хронисти следователно ни рисуват не един импулсивен варварски вожд, действащ под влияние на моментни емоции, а мъдър държавник, анализирал и оценил точно международната ситуация в общоевропейски план и взел стратегически решения, разрешаващи породените проблеми. Тези решения, разработени в детайли, кан Крум осъществява методично и планомерно до пълния успех.

Сведенията, промъкнали се в хрониките на византийските писатели, съвсем не рисуват кан Крум като жесток варварин, опияняващ се от кръв, пожарища, насилие и ксенофобия. При цялата си омраза към кан Крум, нито един хронист не казва, че Крум е предприел гонения срещу християните. Дворът му е пълен с християни, някои от тях византийци, избягали от родината си по политически или икономически причини. Това са и вече цитираният Евматий, инженер-строител на обсадни машини; Византион, ковчежник. А един от тях — Константин Пацик, дори му става зет. Не е посегнато на християнската вяра на населението не само от Тракия и Македония, но и на хората, преселени в Подунавието и Влашко.

Най-куриозното е, че контекстът на изворните данни дава възможност да се предположи, че кан Крум като човек не е обичал войната. Знам, че звучи невероятно такова твърдение за Крум Страшни. Но точно византийските хронисти пишат за многобройните му предложения конфликтите да се решават с преговори и да се избягват битките. В 809 г. той предлага на гарнизона на София да се предаде при изключително изгодни условия. Кан Крум предлага преговори в 811 г. преди инвазията на император Никифор в България. Предлага му пак мирни преговори и след три седмици, когато Никифор е превзел Плиска. На следващата 812 г., преди да предприеме поход в Тракия, чрез пратеника си Даргамер в Месемврия (Несебър) отново предлага мирни преговори. И най-сетне, напълно унищожил византийската армия в битката при Версиникия през 813 г. и достигнал до стените на Константинопол, той иска само да забие копието си във вратите на Константинопол — и пак предлага преговори за мир. Опитът на византийците да го убият в началото на преговорите довеждат до продължаването на войната, а не някакво желание на Крум да превземе Константинопол. Стараещ се да избегне военните конфликти, кан Крум действал бързо, решително и безкомпромисно при война.

Имал е силно чувство за историзъм и за своята мисия в историята. По негова поръка е изградена т.нар. Алея на победите. По пътя от Главната порта към Двореца на кана са били издигнати мраморни колони, на които са написани имената на превзетите с щурм крепости и местата на победни битки. Очевидно е имал и пиетет към красотата и изкуствата. Наредил е да съберат всички статуи (мраморни и бронзови) от намиращите се извън Константинопол летни дворци на императора и висши византийски аристократи и с тях е украсил Плиска и други български селища (аула при с. Хан Крум например).

Това е кан Крум. Не страшният, кървав, жесток първосигнален варварин, а един умерен, разумен, намиращ точни отговори на сложни и опасни политически казуси български държавник. Държавник, който само за 10 години успява да превърне завещаната му от кан Кардам малка България в европейска политическа сила от първа величина.“

проф. Божидар Димитров

Източник: chitanka.info