„Пред страшната действителност” е непубликувана статия на Цанко Церковски, която е писана през ноември 1914 г. Текстът е открит в къщата-музей на възрожденеца в Бяла черква.
Статията започва така: „Близо четири месеца вече общоевропейска война разтърсва със своите гръмове света и милиони човешки същества. Напуснали своите родни огнища, с незапаметен устрем вървят към бойните полета, вървят към смъртта…сякаш лудост някаква е обхванала „просветените” държави на Европа. Тия държави именно – в прогреса на науката, на които ние тъй много вярвахме, тъй много славяхме, тъй много адмирирахме. Германия, Франция, Англия – не отлагахме ли ние шапки, когато чуехме само имената на тия държави, отишли тъй далеко в своето икономическо и културно развитие.
Да! Ние скланяхме глави пред силата на тия големи държави. Вярвахме в тяхната наука и култура и, макар никога още да не ни е огревало слънце от запад, ние повярвахме, че тоя път слънцето на мира и правдата от запад ще ни огрее и че общочовешкото братство, равенство, общочовешката любов от там ще тръгне, за да обгърне и обнови целия, потънал в грехове, стар свят.
И с тая вяра, която будеше у нас надежди за по-добри бъднини, както частно за нас, така и за цялото човечество изобщо – ние сякаш живеехме по-леко и по без крушения понасяхме ударите на живота – суровия и неозарен от лъчите на културата наш живот. Ние понасяхме по-леко огорченията, които не един път са ни идвали от близо и далеко, че най-после от просветена Европа!”
Цанко Церковски прозира и прогнозира, че войната няма да остане в първоначалния си мащаб, предвижда разширяване обхвата на военните действия, включването на нови държави в пожара (както става през 1915 г. и с България): „Общоевропейската война е в пълния си разгар. Милиони войски се движат към австрийската, германската, француската, руска, белгийска, сръбска граница и не е далеч денят, когато ще имаме една бойна линия от Адриатическо море през Дунава и Карпатите чак до Немско море, на която милиони млади синове на воюващите страни ще легнат мъртви и може би с проклятие на уста връх култура и цивилизация, връх всичко онова, което с толкова с усилия са творили, за да живеят и да му се радват! Живот и смърт – това съдбата на човека! Творчество и разрушения – това е историята на човечеството!…”
Потресен от жестоката картина на военните разрушения, авторът пише: „И цяла Европа ние видяхме да гори в пламъци… Ние видяхме суша, небе и море, замрежени от гигантски оръдия, параходи, аероплани, видехме цялата земя, минирана и милиони човешки същества, нахвърляни едни срещу други – късат като диви зверове месата си, опустошават градовете си, рушат цветущите си държави. С потрес извръщаме ние очи от страшната картина и в недоумение се питаме: „Нима е способен културният, просветеният и умен западен човек на такива нечувани издевателства, на такива безпримерни в историята опустошения, на такава вандалщина и варварство?!”
На автора е ясно какво търси Европа: „В името на културата и прогреса, защото друга дума не можаха да измислят, която да прикрие…комерческите стремежи на француския лихвар, на германския индустриалец, на английския фабрикант, на австрийския лицемер…Европа изнемогна от излишества, пазарите и се препълниха със стоки.”
Според Церковски войната не е избухнала случайно, а е подготвяна дълго време: „…в себе си и извън себе си Европа цяла натегна в последните две десетилетия от въоръжение, превърна се цяла в един военен лагер и днес жъне плодовете на своето безумие…”
Така завършва недовършеният ръкопис за статия на Ц. Церковски, с която той застава в защита на народите, превърнати в „пушечно месо” за Великите сили. Той пръв нарича тая война Общоевропейска.
Автор: Маргарита АТАНАСОВА-АРАЧИЙСКА
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
