Приятелският съвет на папа Инокентий III към Калоян

Участта на Латинската империя се намирала в ръцете на българския цар Калоян. Напразно папа Инокентий III се опитвал да предотврати явната й погибел. Той побързал да даде на Калоян приятелски съвет, да се примири с латинците, докато време не е минало, като го заплашвал в противен случай с неизбежна погибел, когато нападнат върху него, от една страна, рицарите, а, от друга маджарите:

„Когато ти получи кралска диадема и военно знаме от нас през легата на апостолския престол,щото твоята държава специално да принадлежи на блажения Петър, ние старателно поискахме да се погрижим, щото ти, свободен отвсякъде от неприятелски нападения, да се радваш на спокоен мир. Знай, прочее, писал Инокентий III, че от западните страни ще потегли за Гърция огромна войска, освен оная, която недавно пристигна. Оттука ти трябва да се погрижиш твърде много за себе си и за своята земя, за да сключиш, докато можеш, мир с латинците, защото ако слу­чайно те, от една страна, а, от друга, маджарите решат да те нападнат, то ти лесно не ще можеш да противостанеш на покушенията от двете страни. Затова ние подсещаме ваше величество и съветваме по права вяра, щото ти, понеже казваш, че държиш пленен Балдуин, цариградския импе­ратор, така да се погрижиш за себе си, че чрез неговото освобождение ти да сключиш верен и траен мир с ла­тинците, та и те да се успокоят съвсем от нападението на тебе и твоята земя“.

Едновременно Инокентий III писал и до търновския архиепископ, българския примас, старателно да увещава Калоян и да го склони да освободи пленения император; а Хенрих папата съветвал,„като старателно се стреми към освобождението на брата си, да утвърди верен и траен мир с неговия дражайши син Калоян, светлия крал на българи и власи, така че постоянно да има верно и здраво приятелство между българи и латинци. Впрочем приятелството би могло да бъде много полезно за двете страни.

Но въпреки тия залягания на папата, Калоян не го послушал. Войната между българи и латинци вървяла със страшно ожесточение. Латинците, за да избягнат плен и смърт , очистили цялата Одринска област . Българите пък, заедно със своите съюзници — куманите, наводнили цялата страна до стените на Родосто, Силимврия и Цариград, като извършвали навсякъде страшни опустошения, особено куманите, които убивали, грабили и опожарявали по най-варварски начин, а най-красивите пленници принасяли в жертва на боговете си. Гдето не достигали българите и кума­ните и което щадили, от своя страна, латинците унищожавали в отмъщение за коварната измяна, за съчувствието към бъл­гарите и въстанието; на морето пък разбойничали латински пирати. Но именно в този момент Калоян бил на върха на своята мощ и слава и вече бил убеден, че Латинската империя преживява последните си минути.

loading...

Източник: istoria.bg



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!