От Лобната скала през ранната пролет на 1300 г., Светослав Тертер разпоредил да бъде хвърлен в пропастта патриарх Йоаким ІIІ и двамата еврейски палачи, които получили подкуп от Теодор Комнин, за да не изпълнят присъдата за ослепяването му.
Присъдата над българския патриарх „заради предателство” била по повод, че се опълчил на Светослав Тертер за това, че при завръщането си от 14 годишно заложничество при татарският хан Ногай през есента на 1299 г., заедно с татарска орда предвождана от сина на Ногай – Чака, имал намерение да положи короната на Асеневци на главата на татарина – мюсюлманин. Престолът все пак е зает от Светослав Тертер, който обаче признава своето васално положение спрямо хан Чака. Много скоро след това Светослав Тертер уредил еврейските палачи да удушат хан Чака и изпратил главата му на законния татарски хан Токту. Но патриарх Йоаким ІIІ вече бил в немилост.
Впрочем патриарх Йоаким ІIІ си имал стара дрязка с фамилията. Скоро след като бил ръкоположен за патриарх отказал да признае за законен втория брак на бащата на Светослав, Георги I Тертер (с Мария, сестрата на цар Иван Асен III) и му забранил достъпа до светите тайнства, като по поставил под църковно запрещение.
Българският православен патриарх се противопоставил енергично и на опитите на римокатолическият папа Николай IV да привлече Георги I Тертер към лоното на католицизма.
Както се забелязва и тук, по това време (както въобще през Второто българско царство), презряната длъжност на палача се изпълнявала масово от евреи.
Екзекуцията на българския патриарх е описана от Иван Вазов в романа „Светослав Тертер”, както и в поемата „Лобната скала”.
Източник: strannik.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.