Преславската художествена керамика от времето на Златния век

Художествената, или рисуваната керамика, е едно от най-високите постижения на изкуството през Златния век във Велики Преслав.

Тя има естествения цвят на печения каолин – бял с жълтеникав или розов оттенък. Върху нея са нарисувани разнообразни мотиви с разноцветни бои и глечи.

Рисуваната керамика била използвана предимно за украса на представителните сгради – дворци и църкви. С керамични плочки се облицовали стени и корнизи. правели се и подови настилки, като инкрустирали плочките във варовици и мрамори.

Върху керамични плочки се рисували икони, намерени са дори части от керамичен иконостас. От разкопките на Кръглата църква са известни плочки с части от текстове, по които столичните „азбукарчета“, както тогава наричали първолаците, се учели да четат.

От рисувана керамика правели и луксозни трапезни съдове – блюда, купи, чаши и др. Произходът на белоглинената керамика е все още предмет на спорове между учените. Според някои нейното производство е пренесено в България от константинополски майстори, а според други от сирийски или палестински майстори. Действително в декоративния стил на преславските майстори личи влиянието на арабеската, дошла във Византия от Арабския халифат.

loading...

При археологичексите проучвания в Цариград обаче са открити плочки само с изображения на птици и икони, но не и с плътната орнаментална декорация, характерна за преславското производство. Изделията от белоглинена художествена керамика се откриват само във Велики Преслав и изключително рядко извън столицата.

В началото на 20 в., при разкопки на манастира в местността Патлейна, са открити фрагменти от керамични плочки с размери 12х12 см и дебелина 0.5 см. От тях реставраторите „сглобили“ монументален образ на светец, а по частите от букви археолозите разчели името на свети Теодор Стратилат.

Иконата представлява уникален паметник на българското изкуство, защото единствена е съставена от много плочки. Всички намерени досега керамични икони са рисувани върху една плочка. Днес шедьовърът се пази в Археологическия институт с музей при БАН.

Източник: nasamnatam.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!