На 7 януари 1945 г. – първия ден на Коледа, както по Юлианския календар в бивша Югославия се е празнувало Рождество Христово, по нареждане на маршал Тито и по списък, съставен от Лазар Колишевски – секретар на Македонската комунистическа партия, във Вардарска Македония са избити без съд и присъда 1200 българи. Събитията са известни като Кървавата Коледа или Кървавият Божик, както на македонски се нарича Коледа.
Това е епизод от политическия терор в Социалистическа република Македония, при който са ликвидирани или малтретирани без съд или присъда хора с изявено българско самосъзнание. Целта на акцията е да се заличи българското самосъзнание и да се наложи максимално бързо сърбизацията.
В следващите няколко седмици след големия християнски празник в Охридско и Преспанско са убивани цели семейства. След това телата са им изхвърляни в Охридското и Преспанското езеро или по чукарите на планината Галичица край село Отешево.
Установено е избиването на над 23 000 заявили своята българска принадлежност, а други 130 000 българи са изселени, прогонени или изпращани в концлагера “Голий оток” или затвора “Идризово”.
Само в първия ден на Коледа, 7 януари, в Скопие са избити 63 души, във Велес – 54, в Куманово – 48, в Битоля – 36, в Щип – 77, в Прилеп – 35, край село Владимирово, Беровско са убити 330 души. Във Велес телата са закопани за черквата “Свети Спас” и край Пуста кула.
Нечуваните жестокости към българският етнос по време на Кървавия Божик окончателно сърбизира Вардарска Македония. Тайната за кървавите репресии над българите бе пазена грижливо от сърбоманите повече от 50 години.
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
