През 1867 г., в района на Златишкия Балкан, към четата на Панайот Хитов се присъединяват оцелелите доброволци от четата на Филип Тотю.
Филип Тотю е български революционер и войвода. Роден е край Килифарево, Великотърновско. Баща му е джамбазин. През 1840 г. учи в Търново, а след 1842 г. се залавя с търговия.
След спречкване с турците около 1850 г. той бяга със свои приятели и след това известно време обикаля из Търновско, Еленско и др. По-късно преминава на юг от Стара планина и действа в Новозагорско. Няколко пъти е залавян и затварян в Търновския и Сливенския затвор, но успява да избяга и отново става хайдутин.
Турската власт определя големи награди за главата на Хвърковатия Тотю, както е наричан. След като бяга от Сливенския затвор през 1863 г., Филип Тотю се прехвърля в Румъния. Там се запознава с Георги Стойков Раковски и под негово влияние осъзнава нуждата от организирана борба за освобождението на България и приема четническата тактика.
На 17 май 1867 г., начело на чета от 35 души преминава р. Дунав при Свищов. Планирано е четата на Филип Тотю да се срещне и обедини в Стара планина с четата на Панайот Хитов, която е в България. В Свищов я посрещат неколцина млади революционери, които се присъединяват към нея. В гората Пустията при с. Върбовка, Севлиевско, четата е обградена от военни части и башибозуци.
През нощта оцелелите се изтеглят към Балкана. Поддържани от помагачи (Бачо Киро Петров им изпраща хляб, сланина и мехлем за рани), Филип Тотю с още 4 души се добират до Стара планина в района на Юмрукчал (днес Ботев връх), където се срещат с четата на Панайот Хитов и заедно се отправят за Сърбия. Там участват във Втората българска легия.
След това Филип Тотю се установява в Румъния. Непрекъснато издирван и арестуван, той постоянно променя местожителството си и е принуден да замине за Русия, където престоява по-дълго време. През 1875 г., когато избухва въстание в Босна и Херцеговина, Христо Ботев е натоварен от БРЦК да обиколи южноруските градове, за да набере средства, оръжие и българи – офицери на руска служба, и по-специално Филип Тотю, който трябва да мине с голяма чета в България.
До него той носи и специално писмо от комитета. Филип Тотю заминава за Румъния, но потушаването на Старозагорското въстание през 1875 г. осуетява преминаването му с чета в България. През 1876 г. участва в Сръбско-турската война и преминава с чета в Северозападна България, но са отблъснати. След войната се завръща в Русия и участва в Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г. След Освобождението живее в с. Две могили и в Русе
Източник: kmeta.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.