През лятото на 1208 г. новият цар на България Борил, който продължава войната на предшественика си Калоян срещу Латинската империя, напада Тракия. Латинският император Хенрих събира армия в Силиври и се насочва към Одрин.
Научавайки за придвижването на рицарите, българите, начело с Борил, отстъпват към по-добри позиции в района на Боруй (Стара Загора). През нощта те изпращат пленени византийци и плячка на север към Балкана и се преместват в боен строй близо до латинския лагер. Латинските бойци, които са на пост, оказват свиреп отпор, за да дадат време на останалите да се приготвят за битка. Докато повечето от латинците образуват отряда си, преди да си сложат бронята, те претърпяват тежки загуби, причинени от българските стрелци.
През това време българската кавалерия успява да заобиколи латинските флангове и атакува главните сили. В битката, която последва, рицарите губят много хора, а самият император Хенрих бил хванат в примка и едва успява да избегне пленяване. Един рицар успял да среже въжето с меча си и да защити Хенрих с бронираното си тяло от българските стрели.
В края рицарите принуждават българската кавалерия да се отдръпне и латинската армия започва да се изтегля към Пловдив в боен строй.
Резултатът от битката при Боруй е славна победа за българите.
Източник: wikipedia.org
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
