Оръдията и пушките по време на Балканската война загърмяват на 5.Х.1912 г., но зареждането им започва с дипломатическа подготовка много по-рано.
Началото на войната може да се отнесе по време към създаването на Балканския съюз между България, Сърбия, Гърция и Черна гора, чиято единствена задача е противопоставяне на Османската империя и освобождаването на завладените от нея земи на Балканския полуостров.
Първото споразумение е между България и Сърбия. То започва с Българо-сръбския договор, подписан в София на 19.ІІ.1912 г. С него двете държави взаимно си гарантират независимост и териториална цялост, и ако е наложително, да си оказват взаимопомощ, включително и военна.
Таен анекс към договора определя и условията на водене на една бъдеща война с Турция. И тъй като при договарянето се предвиждат победи, са определени и условията на подялба на освободените територии.
България получава право над земите на изток от Родопите и на юг по долината на Cтрума до линията Мидия – Енос, за които няма никакво оспорване отстрана на Сърбия, а от българска страна пък не се оспорва право на владение на Сърбия над земите на запад от Шар планина.
Българо-сръбският договор предвижда и създаване на Автономна област, включваща Родопите, Бяло море и района на Охридското езеро, каквато обаче ако не се създаде по някакви причини, то тази автономна област Македония да се раздели на две части: спорна и безспорна. Приема се безспорната част да остане на България. Тя се простира от връх Голем, пресича река Вардар и стига до манастира „Св. Размо”, като тук са градовете Кратово, Кочани, Щип, Велес, Прилеп, Охрид, Битоля.
Спорната зона обхваща земи, намиращи се на запад до Албанските планини. В нея влизат градовете Куманово, Скопие, Тетово, Гостивар, Личево, Долчево, Добър, Струга. Любопитно е да се добави и как се е предвиждало решаването на тази спорна зона, след като бъде освободена от турците. За арбитър е бил определен руският цар, който е имал и свои имперски амбиции на Балканите. В Българо-сръбския договор е имало и условие военните действия срещу Турция да започнат с руско съгласие. Военните постановки на договора пък са скрепени с военна конвенция между България и Сърбия, която е подписана на 29.IV.1912 г.
Столицата на България София е в домакинството си и при подписването на Българо-гръцки договор. Това се случва на 16.V.1912 г. В тайните му клаузи е вписано, че двете страни се задължават да си оказват взаимопомощ, включително и военна, ако някоя от тях бъде нападната от Турция. И към този договор има добавка от военна конвенция, която е подписана в София на 22.IХ.1912 г.
От 15.VІІІ.1912 г. вече има споразумение и между България и Черна Гора, отнасящо се също до бъдещите военни действия срещу Турция. Черна Гора се задължава да участва с числена армия от 30-40 хиляди щика, като издръжката на половината от нея се поеме от България.
С подписаните договори и военни конвенции към тях практически приключва основната част от дипломатическата подготовка на една от най-големите войни, водени на Балканите, наречена Балканска. Активна роля тук изпълнява и Русия: от една страна да осъществи имперските си амбиции за завладяване на Босфора и Дарданелите чрез прогонване на Турция, а от друга страна пък да предотврати всякаква експанзия на Германия и Австро-Унгария към Балканския полуостров, като тук намира известна подкрепа и от Франция и Англия.
Създаването на Балканския съюз обаче не минава без грешки. Главната от тях е, че е направено договаряне поотделно между страните, като така не се защитават обши интереси. Това потвърждават и военните действия, започнали на 5.Х.1912 г., в които всяка от страните се опитва да завладее повече територии, освободени от турското присъствие. Създалите се противоречия пораждат условия за нов военен конфликт и той не закъснява, като този път е между тези, които са си обещавали всестранна помощ от всякакъв вид.
Отново загърмяват оръдия и пушки, като новата война е наречена Междусъюзническа и се води през 1913 г. Тя завършва с мир, подписан в Букурещ, и с нея се потвърждава, че Балканският съюз е бил създаван с надеждите на всяка страна в него да завладее за себе си повече територии и така наред с освобождаването на Македония се стига и до нейното разделение.
Борис САНДАНСКИ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.