Прав или крив е Захари Стоянов за Съединението?!

Преломен момент в новата история на България е Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

С него се слага веднъж завинаги финал на възможностите за зависимост на младата новоосвободена държава от Османската империя. На 6 септември 1885 година народът ни извършва епохално дело, обединявайки своята родина.

Разбира се, предисторията на това събитие започва от 1878 година, когато Берлинският договор разпокъсва нашите земи и по този начин създава препятствия пред тяхното икономическо и политическо развитие. Затова борбата за тяхното пълно национално освобождение и обединение започва скоро след руско-турската война – 1877-1878 година.

Изключително болезнено българското общество изживява изкуственото създаване на автономната област Източна Румелия в земите на днешната Южна България. В началото на 1884 година въпросът за съединението с Княжеството застава в центъра на предизборната борба между съществуващите партии в този регион – Народната и Либералната. След назначаването на Гаврил Кръстевич за генерал-губернатор на Източна Румелия, обаче Народната партия взема властта и се оттегля от съединистката идея, мотивирайки се с неблагоприятната ситуация в международното положение. Така тази отечествена мисия се подема от някои по-радикално настроени личности.

Важна роля в съединисткото дело се пада на големия революционер и хронист на Отечеството Захари Стоянов. До осемдесетте години на деветнадесетия век той се изявява като политик, стоящ на леворадикални русофилски позиции. Явно поддържа в Източна Румелия връзки с руски емигранти – народници. С тяхното посредничество влиза в контакти с руската революционна емиграция в Швейцария и Румъния.

Но в периода на борбата за Съединението се обявява против политиката на руското правителство. След 1885 година става активен член на народнолибералната стамболовистка партия и става редактор на нейния орган вестник “Свобода”.

Публицистиката на Захари Стоянов се отличава с полемичната си острота и борбено-настъпателен дух. В своите статии и най-вече с фейлетоните си той погва вразите на народа на няколко фронта: срещу политическия и идейния опонент, срещу “дълбокоучени”, откъснали се от народа нашенски “аристократи” и срещу корумпираните журналисти. Захари Стоянов остро критикува социалните недъзи в обществото; утвърждава революционното минало; пламенно защитава идеалите, паметта и делото на националреволюционерите; обявява се за всенародна обич и почит техните дела и завети.

За да осветлим вижданията на Захари Стоянов, трябва да си отговорим на няколко въпроса, зададени от самия него. Кой въстана срещу нашето свещено дело – Съединението на Южна със Северна България; кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките; кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля; кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просеци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле?

„Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна?“ – пита Стоянов. Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч – България ще да цъфти и вирее? Така ли излезе?

Кой изпрати подир няколко дена подлия генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовете и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чуждата окупация?- запитва Стоянов. Кой унизи и се подигра с България като и препоръчваше за княз един развратен черкезин – Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В.Н.Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: “Дойдете и ни спасете!” – Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв! Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата освободителка и покровителка! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! – гневен е Захари Стоянов.

Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на АлександраI и на Николая, които ни говореха “Ще плачете за зеленото парцалче”! Видели тия и патили, на основание на факти и на събития ни говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат “Стрижено е!” Необяснимо!

Твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! – отбелязва Стоянов.

Прав ли е? Крив ли е? Историята още не си е казала думата.

Източник: mont-press.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!