През есента на 717 г. огромна арабска армия потегля към Константинопол и го обсажда от всички страни. При това положение новият владетел Лъв III Исавър изпраща пратеници при българския владетел Тервел с молба за помощ. Наследникът на Аспарух проявява забележителна държавническа далновидност. В този момент той трябвало да вземе решение. Изминали са едва 36 години от основаването на българската държава, през които Византия води непрекъснати войни против младата България. Тервел преценява, че арабското нашествие няма да спре с падането на Константинопол и тази заплаха е много по-страшна от Византия. Поради това той взема решение и приема молбата на Константинопол за помощ.
Кан Тервел повежда българските отряди и достига в близост до Цариград. Още в началото на военните действия българите разгромяват 4000 арабски отряд, командван лично от арабския предводител Маслама ибн Абдел – Малис.
Впоследствие по заповед на Маслама, арабите отсам Босфора изграждат два отбранителни вала – един срещу Константинопол и един западно срещу българите, с което да осигурят тила на 20 000-та армия. Валовете обаче не спасяват тази 20-хилядна армия от българските войски. Блокирани от българите по суша, арабите прекарват изключително тежка зима, като множество от тях умират от болести и глад.
През пролетта на 718 г. кан Тервел нанася на арабите поредното поражение. Сухопътната армия на Маслама е разгромена. На 15 август 718 г. арабите вдигат обсадата и се оттеглят от Константинопол. Флотът е настигнат от морски бури и до Сирия достигат само пет кораба.
А сега нека видим какво ни казват старите автори за арабското нашествие и действията на българите:
На Павел Дякон (725…730-797…799), ЛИБИ 1 417, дължим следното известие:
„…По това време (717) същото сарацинско племе дошло с огромна войска и обкръжило Константинопол, и го обсаждало непрекъснато в продължение на три години. Най-сетне, благодарение на многото и настойчиви молитви на гражданите към Бога, повече от сарацините загинали от глад, студ, сражения и чума и затова се оттеглили, като се отчаяли от обсадата.
А като се отдалечили, те нападнали българското племе, което се намира отвъд Дунава. Победени от него, сарацините избягали на корабите си. Но когато навлезли в открито море, внезапно ги връхлетяла буря и повечето от тях загинали, понеже корабите им потънали или се разбили. А в Константинопол от чума загинали 300 000 души.“
А в „Универсална хроника“ (801), ЛИБИ 2 16, под година 714 четем:
„…Като отстъпили оттам (от Константинопол), те нападнали българското племе, което е край Дунава. Победени и от него, те побягнали назад и се върнали на корабите си.“
„Хроника“ на Симеон Логотет (X. в.), Дуйчев (1943) стр. 121, ни казва че масовото корабокрушение е станало при голямата буря на 15 август 717.
Теофан Изповедник (758/760-818) отбелязва, че изключителната зима на 717 е навредила на арабите и назовава цифрата на убитите араби в последвалата война с България:
„…В Тракия настанала извънредно тежка зима, така че 100 дена земята не се виждала от замръзналия сняг и измрели много коне, камили и други животни на неприятелите (араби, обсадили Константинопол през 717).“, ГИБИ 3 268.
„…С тях (арабите) започнали война и българите, както казват добре осведомените, избили 22 хиляди араби.“, ГИБИ 3 269.
От Хрониките на Георги Кедрин и Йоан Скилица, писани в края на XI или началото на XII век, ГИБИ 6 199, научаваме:
„…През втората година (от царуването на Лъв III Исавър 25.III.717-18.VI.741, тоест 719) Сюлейман (715-717) пристигнал с войски и емири и от Абидос преминал в Тракия. След смъртта му емир станал Умар. А в Тракия настанала толкова тежка зима, че около 100 дена земя не се показвала изпод заледения сняг и множество коне, камили и други животни на враговете измрели. … А и българите започнали война срещу арабите и избили 22 хиляди от тях.“
Георги Монах (…842-867…) потвърждава това събитие, ГИБИ 4 49:
„…По негово време (на император Филипик Вардан, 711-713) и българите, като опленили чак до Златната врата, се завърнали.
… Маслама прочее – на 15 август, като обсадил града и окопал с ров Херсийската стена, опустошавал жестоко тракийските области – През пролетта между арабите се явила чумна болест заедно с глад и унищожила безчетно множество от тях. Останалите от тях завързали сражение с българите в Тракия и 22 000 били избити (717-718).“
В сборника от текстове по история на църквата „Синаксар на Цариградската църква“, писан до X век, ГИБИ 5 294, четем:
„…Те (агаряните) като нападнали българите, 20 000 сарацини били избити от тях.“
„Ведаскинска хроника“ (IX. в.), ЛИБИ 2 54, ни казва, че арабите нападат Константинопол през 716, че войната трае 3 години и че накрая сухопътната им войска е разбита от българите.
Анастасий Библиотекар (873-875), ЛИБИ 2 255, ни съобщава, че на 14 август 717 Маслама започва обсадата със земен насип, ров и каменна ограда, а на 1 септември Сюлейман тръгнал с флотата. За големината на арабската флота Анастасий ни съобщава:
„…удивително огромни кораби и ладии, возещи припаси, и бързоходни кораби на брой 1800; разположил на котва от Магнаура (дворец и школа, западна част на Цариград край морето при Евдомон) чак до Кикловион (укрепен нос на Мраморно море между Теодосиевата стена и Евдомон).“
В „Хрониката“ на Зигеберт (1030-1112), ЛИБИ 3 43, четем: „718, Емирът Сюлейман със своите емири и флота от почти 3 000 кораба обсаждал 3 години Константинопол. Българите избили 30 000 сарацини.“
Анонимен автор ни е оставил текст писан в първата половина на IX век и известен като „Химн Акатист“, ГИБИ 3 174, в който се казва, че българската армия е била заплаха в тила на арабите, а те решили да ѝ противодействат:
„…След това двама военачалници решили да се отправят на поход срещу българите, като единият от тях останал да обсажда града, а другият потеглил да се бие с българи. (Арабите), като влезли в сражение с тях, били победени. А оцелелите, като се спасили от гибел, с голям позор се върнали при онези, от които се бяха отделили. След завръщането си те се опитали да вкарат корабите (в залива) и да проникнат до Влахерните, но били спрени от веригата, опъната от Перима до Галата, и не могли да извършат това, което възнамерявали.
…а по-късно се отправили на поход срещу самата столица, водейки със себе си 1800 кораба, оградили я отвред и очаквали незабавно да я разграбят.
…Едни от тях се отправили на поход срещу българите и там загинали 20 000 души. А другите останали, за да превземат града.“
Манасиевата летопис (1335-1345) също отразява съвсем накратко това събитие: „…При този цар (Лъв III, 717-741) куманите (арабите, понятието кумани тогава не е известно) нападнаха Цариград и цялата земя, но потънаха в морето, избивани от гърците, а всички останали ги съсякоха българите.“, Манасий (1992).
На стратегическия талант на Тервел дължим използване на геополитическата ситуация, за да подпише разумен мирен договор с Византия, а също и бързата и навременна реакция срещу настъпващите към Балканския полуостров мюсюлмани-араби. Това премества мюсюлманското нахлуване на Балканите с цели 700 години.
Източник: fakti.bg, historybg2018.blog.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
