Това е един разказ за съдбата на прочутия байрак на Карловския революционен комитет, ушит от Мария Ганева. Точно с него е обявено въстанието в Панагюрище, тъй като пряпорецът на Райна Княгиня още не бил готов
Идвайки преди Априлското въстание 1876 г. в Карлово двамата Апостоли на 4-ти революционен Панагюрски окръг – Георги Бенковски и Панайот Волов, нощували в къщата на главния куриер на вътрешната революционна организация в Тракия Ганьо Маджареца.
Тук те разгледали и много харесали знамето на Карловския революционен комитет, създаден от Васил Левски в местността Млати шумка край Карлово през 1869 г.
Затова дали заръка на дъщерята на Ганю Мария, която го била ушила, да изработи още едно такова, специално за Четвърти революционен окръг. В навечерието на Великден знамето със страшната алтернатива на българската национално-освободителна революция – “Свобода или смърт“, било готово.
На 4 април 1876 г. Ганьо Маджареца и Панайот Волов го отнесли в Панагюрище. По неговия терк (образец, еталон за кройка, б.р.), Георги Бенковски заръчал на местната учителка Райна Попгеоргиева Футекова да ушие главното знаме на 4-ти революционен окръг.
Преждевременното обявяване на 20 април в Копривщица на въстанието изненадало Бенковски и Волов и когато те получили прочутото кървавото писмо от Тодор Каблешков, главното знаме на бунта все още не било готово. Затова те, заедно с Георги Икономов, надянали флагът на карловския революционен комитет на едно неокастрено дърво и с него обявили бунта в средногорското градче.
След освещаването на 22 април на главното знаме на 4-ти революционен окръг от поп Грую Бански, то е връчено от Георги Бенковски на Райна Княгиня, която го развява горда пред въстаналите панагюрци.
Знамето на Карловския революционен комитет става знаме на Хвърковатата чета на Георги Бенковски и се носи от знаменосецът на четата Крайчо Самоходов по време на походите и боевете с башибозука в Средногорието. По-късно пряпорецът се загубва след разгрома на четата и смъртта на войводата в Тетевенския Балкан.
Оригиналният байрак на Карловския революционен комитет обаче остава невредим.
Интересна е неговата съдба.
Когато научила, че Панайот Волов е тръгнал от Панагюрище с двеста юнака за Карлово, за да вдигне жителите му на въстание и е пристигнал вече в село Богдан, Мария Ганева развяла на площада ушитото от нея знаме и взела да зове съгражданите си на бунт.
Карлово обаче не въстанало. Намерил се един предател, който издал на турската полиция за постъпката на Мария Ганева и не след дълго тя и нейните родители Неда Николова и Ганьо Маджареца били арестувани и отведени в Пловдивския затвор Таш капия.
Преди това обаче Мария и майка й Неда успели да скрият знамето под керемидите на покрива на къщата им.
В Пловдив турският съд ги осъдил на смърт. След жестоки инквизиции и унижения, бащата на Мария – Ганьо Маджареца прави неуспешен опит за самоубийство, като скочил от втория етаж на затвора, в който били затворен. Паднал на калдаръма и тежко се контузил, но останал жив.
След амнистията, дадена от турското правителство на въстаниците, тримата са завърнали живи, но с разкапано здраве в Карлово.
След Освобождението Мария се омъжила за карловеца Димитър Желев и му родила три деца, но не живяла дълго, за да им се радва. Тя умира 8 април 1883 г.
Изтъкнатият карловски краевед Христо Фъргов пише, че след пристигането на 28-и пехотен Стремски полк в Карлово през 1904 г. в казармите се съхранявали в специален шкаф със стъклена витрина знамето на Карловския революционен комитет и бойното знаме на карловския гарнизон.
Те се изнасяли тържествено от щаба на поделението при всички празници от националния исторически календар.
Карловският историк Никола Славчев допълва тази тема със следните редове: “След Освобождението отначало знамето на карловския революционен комитет, шито от Мария Ганева се е намирало в къщата на баща й Ганьо Маджареца и до 1891 г. трима бивши опълченци от местното поборническо дружество, начело с Георги Кънчата, го изнасяли тържествено на всеки 19 февруари, когато се е чествала годишнината от смъртта на Васил Левски.“
След това се разбира, че байракът е попаднал у една родственица на Левски – Пеша Д. Желева, която поради тежкото си финансово състояние, през 1920 г. решава да предложи на директора на Пловдивския народен музей Б. Дякович да го купи. Той проверил дали знамето е оригинално и предложил на жената сумата от 5000 лв.
Научавайки за това от статия в пловдивския вестник “Марица“, някои от живеещите в Пловдив карловци, водени от патриотични чувства към своя роден край, решават, че знамето трябва да се завърне отново в Карлово, където му е мястото.
Те образуват инициативен комитет, начело с полковник Димитър Христов, Иван Иванов и Христо Бунев, който си поставя за цел да събере финансови средства за изпадналата в бедстващо положение родственица на Левски и по този начин да запази знамето на карловската революция. И успяват!
До 19 февруари 1923 г. знамето се съхранявало от този комитет в Пловдив, който се считал за негов собственик. Той решава да го подари на “Ученолюбива дружинка” в Карлово. Светинята е изпратена с военен ескорт от Пловдив и е посрещната тържествено в града на Левски през 1923 г. – момент, който е отразен подобаващо от пловдивските и карловските вестници тогава.
След това историческият пряпорец се съхранява в щаба на карловското поделение заедно с бойното знаме на 21-ви пехотен Средногорски полк. През 1934 г. 21-ви пехотен Средногорски полк напуска Карлово и на негово място в града на Апостола се ситуира 28-ма пехотна Стремска дружина, като втора дружина от 23 пехотен Шипченски полк.
По време на Втората световна война, когато стремци заминават на фронта, знамето на Карловския революционен комитет е изпратено от карловските казарми с ескорт за Казанлък, откъдето карловци повече не ги виждат.
След дълго издирване на мистериозно изчезналото знаме на карловския революционен комитет, най-накрая се взема решение то да бъде възстановено. Идеята е реализирана от художника Михаил Малецки и днес точното копие на тази светиня се намира в родната къща на Апостола на свободата в Карлово, а копие от нея има и в Музея на Панагюрище.
Пряпорецът на карловския революционен комитет става знаме и на Хвърковатата чета на Георги Бенковски
Автор: доц. д-р Петър Ненков
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
