Апостола на свободата Левски пристига в София през 1870 г., за да положи основите на революционната организация.
Неин председател става Христо Стоянов, секретар – Христо Ковачев, касиер – Димитър Ножаров; членове са Димитър Трайкович, Стоян Малинов. Между съмишлениците на Апостола били и видните софиянци Димитър хаджи Коцев и хаджи Боне Петров, игуменът на Драгалевския манастир отец Генадий и др.
Градът още носел белези от земетресението през 1858 г. Според турската статистика от 1869 г. в града имало 3 025 къщи, 44 джамии, 1869 дюкяна, 39 ханове, 13 мелници, 6 бани, 119 кръчми, 8 училища, 18 черкви и… 50 чешми.
Австрийският геолог Фердинанд Хохщетер отбелязва, че градът е населяван от 18 000 жители, от които 6 500 българи, 5 500 турци, 5 000 евреи, 1 000 цигани. Близо до тези числа са и данните на унгарския пътешественик Ф. Каниц.
Винаги гостоприемно отворен за Левски бил домът на Йорданка Филаретова, ул. „Алабин” № 36. Съпруга на жеравненеца Сава Филаретов, неуморим борец срещу гръцкото влияние в българското образование, тя не само е посрещала Левски, а и основала софийското Женско дружество „Майка” през 1869 г.
На сегашната пресечка между улиците „Искър” и „Веслец” се намирал ханът на хаджи Мано Стоянов – там Левски пребивавал неведнъж. И ниската къща на Веле Митрев от село Биримирци, днес кв. „Бенковски”, пази спомен за Апостола – там в 1871 г. той изгражда местен революционен комитет.
Паметна плоча в кв. „Враждебна” указва мястото на Вълчовия хан, също посещаван от Левски. А първото, което вижда и прочита туристът, посетил Драгалевския манастир, е подобна плоча, свидетелстваща за пребиваването му в обителта.
На 30 – 40 м южно от черквата „Св. Неделя”, северно от Съдебната палата, от дясната страна на бул. „Витоша” се издигал ханът на Димитър Трайкович, т.нар. „Гъзино”. И там Апостолът намирал подслон. Трайкович се числял към заможните софиянци.
Щедър дарител, с негови средства е построена и нова сграда за първото девическо училище в София – на улиците „Алабин” и „Лавеле”. Там преподавала Неделя Петкова от Сопот. Останала вдовица с 6 деца, след София тя основава девически училища и в други градове.
Северозападно от сегашната „Булбанк” се разполагал Солни пазар и един от хановете на хаджи Боне Петров. В него и във втория негов хан – на „Цариградско шосе”, се събирали комитетските дейци от София и околните села, разбира се, заедно с Левски.
За страноприемницата в центъра на София не са останали много сведения, но за имота на „Цариградско шосе” в пределите на сегашния парк „Врана” описанията са по-пълни. И то е, защото хаджи Боне водел личен дневник. По описанието в този дневник е и възстановката на къщата и двора.
Внукът му Бончо хаджи Бонев допълнил и издал събраното под заглавието „Съвременниците на Левски в София”. Хаджи Боне Петров, родом от село Герман, след като даскалувал в килийно училище, станал търговец на храни и имоти. Участвал в национално-освободителните борби в Софийско, заради което бил заточен в Диарбекир.
Мариана АНГЕЛОВА
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
