На 18.ХІІ.1944 г. 33-ти Свищовски пехотен полк, участвал в първата фаза на Втората световна война в Македония, се завърна в Свищов, посрещнат от близки и роднини, както и от населението на града.
През месеците септември – ноември на 1944 г. при извънредно лоши метеорологични условия, при дъжд и мъгла свищовските войници водят жестоки боеве за овладяването на Царево село, хребетите Голак и Карагудица – Долни подлог, височината Голак – Горица, кота 481, връх Орлов камък, село Долни Трогерци, река Пчиня – село Петровац. Към 14 ноември стигат до Скопие.
Паметни ще останат тези боеве, по време на които пехотинците показаха чудеса от героизъм и дадоха свидни жертви.
Сержант Лукан Петров се насочва с разузнавателен патрул към Царево село за пленници. Противникът ги открива и обстрелва. Сержантът обаче достига на 20 – 30 м до неприятеля, хвърля няколко бомби и с насочен автомат принуждава останалите немци да се предадат. Същият сержант Петров при боя за хребета Карагудица е пронизан в гърдите от вражески куршум.
Редник Иван Цанев от село Караманово, мерач на лека картечница, встъпва в неравен бой с противника при битката за Царево село. Покосен е от автоматичен откос в гърдите.
При хребета Карагудица противникът не удържа на ръкопашния бой на Свищовци, оттегли се и остави около 50 убити. От наша страна дадохме скъпи жертви: серж. Иван Ставрев от Горски Долен Тръмбеш, Велико Ковачганев от град Бяла, Марин Недялков от село Страхилово и други. Бяха ранени и командирът на дружината поручик Георги Дамянов от Свищов, подпоручик Иван Танев, командир на т.к. подразделение и други.
Подпоручик Игнат Величков от Свищов участва в боевете за Царево село, Голак, Карагудица като взводен командир. Подпоручик Величков се включва в патрулно разузнаване край село Обрешево, вмъква се в позициите на противника, но вражески куршум прекъсва младия му живот.
Същата участ сполетява и подпоручик Петър Костов от Свищов, който в боя за кота 481 е в разузнавателен патрул с цел залавяне на пленници.
При овладяването на височината Голак – Горица командирът на 5-а Дунавска дивизия полковник Ботю Пиронков застава начело на атакуващите свищовци и веригата се понася напред с вик „Ура!”. Но на 30 крачки от врага храбрият командир беше прострелян в главата и по-късно почина. Полковник Пиронков е първият командир на дивизия от Българската войска, който лично повежда свои подразделения в атака и загива. За проявената храброст посмъртно му е присвоено званието генерал-лейтенант.
Свищовският полк даде 202-ма убити и ранени на „полето на честта” в Македония за отстояване свободата на Родината.
О. з. майор Иван ТАНЕВ, ветеран военноинвалид от Втората световна война
Източник: tretavazrast.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
