Последни боеве и примирие в Одрин

В средата на зимата – януари 1878 г. руската войска е вече в Горнотракийската низина и стремително се насочва към Одрин с цел след като го овладее, да настъпи към Проливите и Цариград и бързо да приключи победоносно войната.

След смелите действия на командвания от капитан Бураго ескадрон от Драгунския полк, на 16.I./28.І.1878 г. руските части начело с ген. Й. Гурко освобождават Пловдив. Османските войски на Сюлейман паша са дезорганизирани и не боеспособни и се оттеглят по пътя за Станимака (Асеновград), където са главните му сили. На 17.I./29.І.1878 г. русите нанасят удар по отстъпващите османци при с. Караагач (Брестник). След него остатъците от водените от Сюлейман паша части отстъпват през гр. Кърджали и Мастанль (Момчилград) към Беломорието.

На предния 16.I./28.І.настъпващите на север московски драгуни, които са овладели жп възела Търново Сеймен (Симеоновград) и моста над р. Марица, след ожесточен бой завземат Харманли, а на 18.I./30.І. освобождават Мустафа паша (Свиленград). Тогава главните сили на ген. Скобелев стигат до Харманли.

Одрин също е зает и в деня в който се подписва Одринското примирие – 19.I./31.І.1878 г., малко по-на запад се води последния бой в Тракия. Тогава руското командване получава донесение, че от Хасково към Харманли се движи огромен турски конвой (около 20 000 коли) с охрана на 5 табора и около 10 000 души башибозуци и черкези. Ген. Скобелев заповядва на Углицкия полк и 11 стрелкови батальон с 2 оръдия да атакуват конвоя. Охраната му е бързо разгромена, той е пленен, но се оказва, че е съставен най-вече от бягащо турско население.

Последен бой във войната води и Българското опълчение. В началото на януари 1878 г. опълченски дружини под командването на ген. Н. Столетов се насочват към Еленско и в Котленския Балкан за борба с безчинстващите башибозуци и черкези. Те освобождават Котел и селата Тича, Медвен и Градец. Авангардът продължава по долината на р. Луда Камчия на изток и достига до с. Кадър Факлии (дн. Везенково). Там на 22.I./3.ІІ.1878 г. се води последният бой и в подстъпите му е тежко ранен д-р Константин Везенков. След продължително лечение в Русия той умира от раните си през есента на 1878 г. в гр. Феодосия (п-в Крим). Няколко часа по-късно в този ден идва известието за подписаното Одринско примирие и опълченците са изтеглени на запад от това село, прекръстено след Освобождението на Везенково.

loading...

В Лудогорието руските войски от Източния отряд на 12.I./24.І.1878 г. водят ожесточен бой при с. Хасанлари (дн. Гецово), турците се оттеглят и изпратените в обход руски кавалеристи – драгуни стремително влизат в Разград, където черкезите бързо отстъпват. С освобождаването на града се прекъсва сухопътната връзка между крепостите Шумен и Русе.

Смели са заключителните действия и на Долнодунавския отряд на ген. Цимерман. Една от колоните му се насочва към Хаджиоглу Пазарджик (дн. Добрич), отбраняван от 14 табора, от които 10 египетски табори от султанската гвардия. Руската 18 дивизия заедно с една обходна колона разгромява врага на 14.I./26.І.1878 г., на 15.I./27.І. освобождава града, а османците отстъпват към Варна.

Далече на юг са изпратени 40 драгуни и въоръжена конна чета от българи, те достигат и на 19.I./31.І.1878 г. внезапно нападат жп станцията Гебедже (дн. Белослав) на железницата Варна – Русе. След като пленяват началника, прекъсват телеграфа и опожаряват станцията и вагоните.

Няколко дни по-късно разрушават 2 км от жп линията между селата Равна и Венчан. Известието за нападенията предизвиква паника в крепостта Варна. По същото време е освободен и гр. Балчик. Това е последната акция на този отряд, който пръв слиза на българския бряг на Дунава при гр. Мачин на 9.V.(ст. ст.) 1877 г.

В изпълнение на Одринското примирие от 19.I/31.І.1878 г. бойните действия са прекратени, но движението на руските войски и опълченци продължава до достигане на определените демаркационни линии. Според условията на примирието руските войски влизат в крепостта Силистра, а румънските в крепостта Видин. Войната е спечелена и на ход са дипломатите.

Румен СТОИЛОВ

Източник: tretavazrast.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.