Това историята на поручик Петров, един български герой, който умира забравен и унизен, а делата му са достойни за поклон и признателност.
В началото на Балканската война България има само шестима пилоти и трима механици, включени в състава на въздухоплавателното отделение. Един от тях е поручик Симеон Петров.
На 7 август 1912 г. на гара София пристига първият самолет „Блерио-XI” с двигател „Гном” от 70 hp. А на 13 август 1912 г. Симеон Петров става първият български пилот, който лети в небето на България с аероплан – българска собственост. В следващите дни полети изпълняват и Топракчиев и Богданов.
През 1912 г., след конкурс, поручик Петров, заедно с Христо Топракчиев и Никифор Богданов, е изпратен в школата за обучение на пилоти на Луи Блерио в Етамп край Париж.
По време на обучението си Петров придружен от Луи Блерио осъществява първия нощен полет в историята на Франция.
При един от последните си полети над летище Етамп, Петров се издига на височина от 1400 m, когато двигателят на самолета му „Блерио XI” се поврежда и спира да работи. Списание „Л’аеро” (L’Aero), орган на парижкия аероклуб коментира: “Мосю Петров, без да губи присъствие на духа, започва да се спуска с планиране спирално надолу и благополучно слиза на земята.
Това е единственият случай в авиацията, когато внезапното спиране на мотора не е последвано от катастрофа.”. Във Франция излиза и възпоменателна картичка с лика му. Впоследствие Петров заедно с Топракчиев разработва методика за приземяване на самолети със спрял двигател, която е приета в програмата за обучение на пилоти в школата на Блерио.
В знак на признателност Франция издава възпоменателна картичка с лика на Симеон Петров и неговия самолет
Тримата български пилоти успяват да завършат във Франция курса само за 35 дни и на 25 юли 1912 г. получават своите бревети след изпит пред специална комисия на френския аероклуб.
Единственият български самолет „Блерио XI” взема участие в Шуменските маневри, които са генерална репетиция за предстоящата война. Самолетът лети за атакуващата страна, но след първия разузнавателен полет се поврежда при кацане на импровизираното летище край Разград.
Симеон Петров е спешно командирован в Русия за закупуване на още самолети. Изпълнил задачата си, Петров се връща в България към средата на октомври 1912 г. По време на Балканската война извършва редица бойни полети. На 14 март 1913 г. излита със своя самолет „Блерио“ към противниковата столица Цариград/Истанбул, но поради лоша видимост е принуден да се върне след Епиватос.
През Първата световна война Петров е началник на 2-ро аеропланно отделение. Той конструира авиационните бомби тип „Чаталджа“, изключително успешна конструкция. Впоследствие чертежите са предадени на Германия и бомбата е използвана от Централните сили до края на Първата световна война.
Петров е първият началник на аеропланното училище, основател на летище „Божурище”.
След войната Петров се занимава с внос на спортни стоки и най-вече велосипеди. Водач е на българския колоездачен отбор на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г. През 1938 г. създава дружеството „СИМОНАВИЯ“ (от СИМеОН АВИАтора), което първоначално внася грамофонни плочи от Франция, а по-късно организира производството им в България. Марката на плочите е „Орфей“. Дружеството записва повече от 5000 плочи, които са основа на репертоара на Радио София.
През 1947 г. дружеството „СИМОНАВИЯ“ е национализирано и е преименувано „Балкантон“. Комунистическият режим се отнася негативно към бившият собственик, третират го като фашист и враг. Така в последните години на живота си Петров става работник-бобиньор в софийския Силнотоков завод.
Умира, забравен от комунистическата държава през 1950 г. в София. Съдбата му е поредният пример за антинационалната политика на комунистическия режим, която делеше хората по класов и партиен принцип. Така хиляди родолюбци, таланти и новатори в своята област умират унизени, забравени и ненужни в отечеството си.
Източник: faktor.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
