Петър Шилев обсажда конака с четата на Чардафон

Петър Шилев е един от главните дейци на Съединението, председател на Тайния революционен комитет в Голямо Конаре (днес град Съединение), където през 1885 година е бил учител. След това той става кмет на Пловдив, бил е и депутат няколко мандата.

Петър Шилев е роден през 1853 година в село Голямо Конаре. Завършва пети клас на прочутото Пловдивско класно училище, наречено още Жълтото училище. След това се завръща в родното си село и става учител. Освен обширните за времето знания той носи като армаган за съселяните си не само революционни идеи, но и пушка eвзалийка, закупена от богатия магазин на Дренски. Учителството не му пречи да следва пътя на апостолите от Априлската епопея, да посрещне с опиянение Освобождението, да хвърли всички сили в изграждането на новата държава и да потъне в подготовката на новата революция – съединението на разделена България.

Няколко години преди Съединението Петър Шилев е бил преместен да учителства в Пещера, та да престане да говори за съединението с другата България. Но доверието на населението в своя учител го издига за председател на тричленната общинска комисия и фактически го прави най-отговорния организатор на комитета, превърнал кметството в своеобразен щаб на движението.

През февруари 1885 година в село Голямо Конаре пристига Спиро Костов, пълномощник на БТЦРК. Използвайки старите си връзки и познанства, той се срещал с учителите от трикласното училище Петър Шилев и Стоян Средев. След като разяснил, че целта му е да създаде комитет в селото за събиране пари и пушки за освобождението на Македония, представил и пълномощно на Тайния революционен комитет в Пловдив от 15.ІІ.1885 г. Още същия ден било свикано събрание в къщата на Петър Шилев, което избрало местен комитет. В него участвали свещеник Иван Генов – председател, Петър Шилев – подпредседател, Христо Македонски – касиер, Стоян Средев – секретар, Продан Тишков и д-р Хотински. Голямоконарският комитет започнал да записва свои членове на движението, като ги подвежда под клетва.

На 6 август, на Преображение Господне, след отпуск в черквата ”Св. Атанасий”, в кафенето на Стоил Йотов Петър Шилев отправил апел за събиране на средства. Той споменал само, че парите ще се използват за “една народополезна работа”. На апела незабавно се отзовали 39 души, които внесли 362 гроша и 5 пари. Сред дарителите е и Петър Шилев, който внесъл 10 гроша.

На другия ден Петър Шилев и Продан Тишков с каруцата на Петър Ихтиманлията закупили в Пловдив три аршина зелен копринен плат за знаме. Същия ден те посетили ателието на Георги Данчов и му поръчали да “изобрази художествено” върху плата златен лъв. След една седмица знамето е вече в село Голямо Конаре. Така направеното знаме с един лъв не се харесвало на мнозина. Решено било то да бъде дадено на Неделя Стоянова Шилева – племенничка на Петър Шилев, за да изпише на него с блажна боя някои патриотични стихове и изречения, като: “Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята: свободата не ще екзарх, иска Караджата”, “Съединението прави силата”, “Долу Източна Румелия”.

С тази задача Недялка Шилева се справила отлично, като работила в къщата на чичо си под охраната на Продан Тишков.

Когато четниците на Продан Тишков – Чардафон тръгват за Пловдив, Петър Шилев произнася зловещата, но знаменита фраза: „Утре въжетата може да поскъпнат“. Съселяните му не можели да повярват, че думите са изречени от този уравновесен, спокоен, мъдър и благ човек.

Тишков е активен участник в съединисткото движение като подпредседател на голямоконарския комитет и е агитатор в околните села. Заедно с Продан Тишков Шилев предвожда местната чета, която през нощта на пети срещу шести септември обсажда конака в Пловдив и подготвя арестуването на Гавраил Кръстевич – главен управител на Източна Румелия. След Съединението се изявява като общественик. Избиран е за народен представител, окръжен и общински съветник и кмет на Пловдив и село Голямо Конаре.

Непримирима душа до края на живота си през 1945 година. Макар и пенсионер, повечето от своите приходи и особено парите от публикуването на статии и спомени той предава на комитета, който трябва да построи паметник на Съединението в Пловдив. Многократно със семейството е посещавал родното си село, показва им мястото на родната си къща, в която Недялка Шилева извезва знамето на Съединението.

Източник: marica.bg