Наред с огромната си ангажираност около редактирането и издаването на революционния в. „Знаме” през 1875 г. Христо Ботев бил натоварен и с ред други обществени и житейски проблеми:
нарастващото разединение сред революционната емиграция и предизвикателствата пред нея в условията на назряващата Източна криза, усилията за набавяне на собствена печатница след разрива с Л. Каравелов, постоянното безпаричие и други несгоди, грижите за близките му и около създаването на собствено семейство с Венета и т.н.
За това състояние на нещата той споделя в писмо от 26 юни с. г. до приятеля си Иван Драсов, студент по това време в Чехия. Като се извинява, че не е отговорил на писмата му, той с горчивина пише:
„бях дотолкова залисан, щото и сам не знаях какво да правя. Сичко се беше струпало на моята глава: и процеси, и семейни нещастия, и кавги с доброжелатели, и хайдутлук, и борба за печатницата, и ходене насам-нататък за пари, и много-много още други… Тая неделя гладувах два деня, а печатница вече имам… Такъв живот ми убива способностите, но дано не се продължи дълго време. Дано се даде храна на сърцето ми и на душата ми, т.е. дано влезе в друга фаза нашият политически въпрос…”
Но въпреки пречките от различен характер Хр. Ботев не преустановил издателската си дейност. И в тази трудна и изпълнена с много напрежение за него 1875 година той отпечатва няколко свои превода, календар за 1876 г. със стихотворението си, посветено на обесването на Васил Левски (за жалост екземпляр от този ценен календар не е открит и досега), както и единствената си отпечатана приживе стихосбирка.
Тя носи названието „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, тъй като в нея са включени 16 от стихотворенията на Хр. Ботев, както и няколко стихотворения на Стефан Стамболов, близък съратник по онова време на Хр. Ботев и активен деец на освободителното революционно движение.
Тази малка по размери и по обема си книжка всъщност съдържа в себе си едни от най-ценните поетични творби от възрожденската ни литература. Между тях са „На прощаване в 1868 г.”, „До моето първо либе”, „Дялба”, „Майце си”, „Към брата си”, „Хаджи Димитър”, „Борба”, „Елегия” и др. от Хр. Ботев. Стиховете на Стефан Стамболов не са имали висока художествена стойност, но са се ползвали с голяма популярност сред народа и особено сред революционните среди.
Предполага се, че стихосбирката е отпечатана към средата на 1875 г. и е разпространена най-напред сред българската емиграция заедно с други преводи на поета, които също били отпечатани през тази година. В тази работа на Христо Ботев помагали по-малките му братя, които се намирали вече в Румъния, както и негови съратници и другари в различни селища.
Например в джобното си тефтерче (на стр. 20) той е записал: „Дадени на Стефана (по-малък брат на Хр. Б.) да продава: „Песни” – 200, „Кремуций Корд” (става дума за преведената и издадена от Хр. Б. драма на украинския историк и писател Н. Костомаров) – 180, Календари” (календар за 1876 г. със стихотворението за В. Левски) – 200. Проводено в Болград до Петра Фитова: „Песни” – 200, „Кремуций Корд” – 60, „Иловайски” (става дума за преведената и издадена от Хр. Б. книга на руския историк Д. Иловайски „За славянското произхождение на дунавските българи”) – 80, „Календари” – 200.” А на стр. 22 четем: „Дадени на Христа книги да продава: „Песни” – 100, „Кремуций Корд” – 100, „Иловайски” – 100, „Календари” – 200. Проводени в Крайово до братия х. Данилови: „Песни” -180, „Кремуций Корд” – 130, „Календари” – 200.”
По нелегалните канали на революционното движение стихосбирката прониквала и в различни краища из поробена България. Особено популярна тя става по време на подготовката на Априлското въстание. Наред с пратките от оръжие, куршуми и барут от емигрантските центрове към вътрешността на България навлиза и тази малка книжка „Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова”, която се оказва също ефикасно оръжие срещу поробителите. Многократно в разменената кореспонденция между емигрантите и комитетските дейци в страната се говори за изпращането й в различни селища.
Например още на 24 декември 1875 г. Георги Обретенов пише до Русе, че „Песните” не са ги донесли още. Оставам в надежда, братя,” – явно отговаряйки на проявения интерес към книгата. А на 16 март 1876 г. активният участник в освободителното движение от Гюргево Янко Ангелов изпраща до Тома Кърджиев в Русе 78 екземпляра от тази стихосбирка, като настоява: „Проводете ги за горе. Потребни са. Искаха ги с особно писмо.” Много от Ботйовите стихотворения се разпространявали устно, приспособявали се към някои мелодии и се пеели като народни песни.
Например един от летописците на въстанието в с. Батошево, Севлиевско, Йоаким Бакалов разказва, че към края на 1875 г. в селото дошли двама души, които донесли някаква песен, написана на син лист. „Това беше – пише той – стихотворението на Христо Ботев „Не плачи, майко, не тъжи…” Гласът и думите скоро се разнасяха по полята, по лъките и по могилите. Това стихотворение възбуждаше и разпалваше певците, които не знаяха автора му, но влизаха в ролята на бунтовника и готови бяха да го последват…” Широка популярност добили и стиховете на Ст. Стамболов. Те звучали и на събранието в „Оборище” и при провъзгласяване на бунта в Панагюрище, както и на много други места, където се развяват въстаническите знамена.
Проф. Николай ЖЕЧЕВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
