Предполага се, че Пасарелски манастир Св. апостоли Петър и Павел е възникнал през 15 в. като параклис, прераснал по-късно в манастирска обител. До днес е запазена само манастирската църква от 16-17 в.
По неясни причини манастирът бил изоставен. Разказват, че бил опожарен от местния турски управител Турхан бей, тъй като зад стените му се скрило едно хубаво българско момиче. Мястото пустеело до втората половина на 19 в. През 1863 г. манастирът бил възстановен, а църквата била обновена. Тя е сравнително малка продълговата постройка без външни украси. Градежът и големината й са характерни за храмовете от времето на Османската империя – църквата трябвало да е незабележима.
Отвътре стените на църквата са покрити с колоритни наивистични стенописи. От надписите става ясно, че олтарът бил изписан през 1878 г. от самоковеца Христо Илиев. Две години по-късно дебърските братя зографи Михаил и Христо Благоеви украсили със стенописи централната част на църквата. Интересен е ктиторският портрет на тогавашния игумен Васил Иванов от Сопот. Той е изобразен на колене, привел глава над дясното си рамо. Това е единственият портрет на дарител в молитвена поза в църковната стенопис у нас.
Манастирът запустял около 50-те години на 20 в. От 2000 г. няколко души започват да се грижат за съхранението и възстановяването на църквата и учредяват църковно настоятелство. На 29 юни 2003 г. църквата е осветена. Църквата е малка безкуполна постройка, полувкопана в земята. От двете страни на входа са изписани лъвове, пазители на входа на храма. Над него, от полукръгла ниша, подчертана с вълнообразна украса, гледат св.ап.Петър и Павел.
Любопитно: Преди построяването на язовир Искър (1950 г.) всяка година на Петровден, на 29 юни – храмовият празник на църквата, манастирът организирал събор и курбан за селяните от Шишмановци, Долни и Горни Пасарел. Днес съществува само Долни Пасарел, а другите села са под водите на язовира. Това е причината днес да наричат манастира само Пасарелски. По първоначални проекти стената на язовир „Искър“ трябвало да бъде в непосредствена близост до манастира и едно от работните имена на язовира било „Св.Петър“ – по името на малкото манастирче.
Източник: nasamnatam.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
