Днес ще си припомним за героичната отбрана на Дойранската позиция в края на българското участие в Първата световна война.
През есента на 1915 г. правителството на В. Радославов и цар Фердинанд вкарват България в избухналата предходната година европейска война на страната на Централните сили. Това е резултат от гаранциите за присъединяване на Вардарска Македония, Поморавието, част от Егейска Македония и Добруджа при победа и влизането на Гърция и Румъния във войната като неприятели.
В началото на X.1915 г. българската армия успешно атакува Сърбия и я разгромява заедно с германската и австро-унгарската армии. Притеклите й се на помощ англо-френски войски, стоварени в гр. Солун, са разбити при Криволак и отхвърлени на юг на гръцка територия. Българските войски са спрени на гръцко-сръбската граница в Македония по политически съображения. Така се оформя Македонският (Южният) фронт, който в продължение на 3 години се отбранява главно от българската армия срещу силите на съглашенците. Най-важният участък на него е долината на р. Вардар до брега на Дойранското езеро, където се развиват едни от най-важните за нас сражения на войната. Западно от Дойранското езеро постепенно е изградена солидно укрепената Дойранска позиция. Срещу нея войските на Съглашението опитват три офанзиви с цел да я превземат и да пробият фронта, като разделят българската армия и да стъпят бързо към Криволак, Скопие и на изток през Кочани в България.
Първата офанзива се провежда от 9 до 18. VIII. 1916 г. Тогава тежката френска артилерия открива силен, разрушителен огън по позицията ни. Следват бързи атаки от френските части. Те са отбити от българските защитници от 2-ра дивизия и са отхвърлени с наши смели контраатаки и с големи загуби за противника.
Вторият опит за пробив на фронта в района на Дойран е през IV -V.1917 г. Английската артилерия започва да обстрелва позицията на 21.IV. 1917 г. над 100 000 тежки снаряда разрушават всички окопи и телени мрежи на предната позиция. На 24 срещу 25.IV срещу нашата 9-а Плевенска дивизия, командвана от генерал-майор Владимир Вазов настъпват 3 британски дивизии. Започват ожесточени, включително нощни ръкопашни боеве, в които нашите храбри войници надделяват. Противникът е отхвърлен и оставя над 800 убити на бойното поле. На 7.V.1917 г. започва отново тежък артилерийски огън. През нощта до 6 часа на 9.V. храбрите ни части отбиват 6 английски атаки на 22-ра, 26-а и 60-а английски дивизии. Загубите им са огромни, като само нашият 34-ти полк погребва 2269 загинали англичани пред своя участък. На 9.V.1917 г. боевете при Дойран затихват.
Третата офанзива срещу Дойранската позиция се провежда в края на българското участие във войната през съдбовния IX.1918 г. Към това време позицията от езерото до р. Вардар е отлично укрепена. Общата й дълбочина е 15 км. Има 2 линии окопи, а пред тях е челната позиция със застави. Зад окопите са изградени солидни скривалища, а пред тях широки пояси от телени мрежи, между линиите с окопи има ходове са съобщения. Батареите са прикрити от бетонни куполи. Зад втората линия окопи са разположени много галерии, вкопани в скалите или бетонирани. Организирани са надеждни съобщения и снабдяване с боеприпаси и своевременно изнасяне на ранените. Участъкът на 9-а Плевенски дивизия е съкратен на 14 км. Зает е от 4 полка със 122 оръдия, в резерв е 34-ти полк, разположени са 183 картечници. Началник на позицията е генерал-майор Вл. Вазов, а на съглашенските войски генерал Милн. Той определя за атака 22-ра, 26-а и 27-ма английски дивизии и Серската, гръцка дивизия, също 93-та бригада от 28-ма британска дивизия. Артилерията е подкрепена от гръцката тежка артилерийска бригада. За допълнителен удар по източния бряг на Дойранското езеро са определени Критската, гръцката дивизия и част от 28-ма английска дивизия. Срещу тях в отбрана е 1-ва бригада от 11-а Македонска дивизия от Българската армия. Общата численост на съглашенските войски е 66-68 000 души, 240 оръдия, 30 минохвъргачки и 300 картечници, десетки самолети.
На 16.IX. сутринта започва вражеската артилерийска подготовка. Нашите части са в пълна бойна готовност. Вечерта е привлечен и дивизионният резерв 34-ти полк. Противниковата артилерия изстрелва над 80 000 снаряда с 10 оръдия. По позицията й огънят продължава и през нощта.
На 17.IX. обстрелът е още по-ожесточен и пораженията по позицията са големи, но хората са спасени в здравите галерии. Изстреляните снаряди са вече над 100 000 този ден. В 23 ч. за първи път в участъка започва обстрел с газови снаряди. Поставени са газовите маски и не ги свалят цяла нощ.
На 18.IX. далекобойната артилерия обстрелва българския щаб, самолети атакуват с бомби и картечници транспортите с боеприпаси за позицията. В 5 ч. сутринта започва атака на англичани и гърци на предната позиция. Тя е завладяна от тях и те се насочват към главната позиция. Българите се вдигат на яростни контраатаки „на нож“ и сразяват врага. Не издържали на устрема ни, англичани и гърци се оттеглят на предната позиция и зад нея. Започва отново интензивен артилерийски обстрел. Гръцко-английската атака от другата страна на Дойранското езеро завършва катастрофално за врага. Загубите им са тежки. Втори опит за атака там не е направен.
В 2 ч. на 19.IX.1918 г. започва нов обстрел с газови снаряди източно от езерото. Към този ден по позицията са изстреляни общо над 500 000 снаряда, но галериите са здрави. Започват нови неспирни атаки на Дойранската позиция. За 3 ч. на 19.IX. позицията се застила с трупове на нападатели и защитници. Храбрите ни части залавят 543 пленници англичани и гърци и 67 картечници. Над 12000 неприятелски войници и командири загиват пред позицията, а ранените им са много повече. След тези тежки загуби неприятелят се оттегля на изходните си позиции и трудно може да ги удържи. Но 9-а Плевенска дивизия е понесла също чувствителни загуби. 518 загинали, 998 ранени и 1210 безследно изчезнали. Това е 20% от състава й. Без солидни, свежи подкрепления не може да се втурне в далечно преследване на врага към базата му в Солун.
Отбраната на Дойранската позиция покрива 9-а Плевенска дивизия и командващият я генерал-майор Владимир Вазов показва как Българската армия проявява чудеса от храброст в защита на Отечеството, въпреки пробива на Добро поле по това време и започналото отстъпление в самия край на войната.
Румен СТОИЛОВ
Източник: tretavazrast.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
