През годините между 1001 и 1014 г. Василий ІІ все по-често започва да печели важни крепости и да завоюва български територии. В лятото на 1014 г. се стига до директен сблъсък на двете армии, водени от своите владетели.
При днешното с. Ключ, Петричко, цар Самуил изгражда укрепена стена, чиято цел е да спре ромейската войска. Василий ІІ се опитва неколкократно да премине укрепление чрез щурм, но не успява. И тъкмо когато е на път да се откаже, един от неговите пълководци, наречен Никифор Ксифий намира обходен път и напада българската армия в тил. Поражението е нечувано. Цялата българската войска е или избита, или пленена.
Василий ІІ наредил всички пленени войници да бъдат ослепени, а на всеки 100 да бъде оставен един с едно око, за да заведат останалите при своя цар. След изпълнението на тази заповед византийските историографи дават на императора прозвището „Българоубиец“, но наред с това повечето ромейски автори са възмутени от варварския акт на телесно наказание на врага. Мнозина са се опитвали за обяснят този изблик на жестокост у един цивилизован владетел, чийто предшественик Юстиниан І отменя членоувредителните наказания от всякакъв характер близо 5 века по-рано.
Византийският летописец Йоан Скилица разказва, че когато Самуил видял пристигащите ослепени 14 хиляди свои войници и такова жалко положение, той „не бил в състояние да понесе юнашки и спокойно страданието: завил му се свят, причерняло му и той паднал на земята.
Присъствуващите с вода и благоуханни масла му възвърнали дишането и направили малко да се съвземе. Като дошъл на себе си, Самуил поискал да пие студена вода, но щом взел и сръбнал, той бил обхванат от болест в сърцето ( т.е. разрив на сърцето) и след два дена се поминал“.
Източник: webcafe.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
