През 1908 г. се случват три много важни събития, които влияят върху решаването на Българския национален въпрос – Княжество България обявява независимост, в Османската империя избухва Младотурската революция, а Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина. Водачите на Младотурската революция успяват да поемат контрола върху властта в империята и възстановяват османската конституция. Те обещават демократизиране на империята и равенство между всички етноси в нея, поради което получават подкрепа от част от дейците на ВМОРО. Истинската цел на младотурците обаче е възстановяването на могъществото на Османската империя, което пряко противоречи на българските интереси. Създадените български политически организации са разтурени през само две години по-късно, а Вътрешната организация възстановява своята дейност.
След неуспешните въстания и провала в опита за демократизиране на империята, единственият възможен начин за освобождение на македонските и тракийски българи остава чрез силата на оръжието на българската армия. Царство България, което в продължение на години гледа с подозрение на опитите на своите съседи да го привлекат в антиосмански пакт, прави компромис с позицията си за запазването на териториалната цялост на Македония и така се изгражда Балканският съюз.
На 5 октомври 1912 г. С манифест цар Фердинанд обявява война на “свободата срещу тиранията” срещу Османската империя. Освобождението на Пиринско и присъединяването му към България се извършва след военните успехи на българската армия, подпомогната от структурите на Вътрешната организация. Банско е превзето на 5 октомври 1912 г. От четите на ВМОРО под ръководството на Христо Чернопеев, Йонко Вапцаров и Лазар Колчагов.
Големите военни победи на българската армия изненадват както балканските държави, така и представителите на европейската дипломация. Голямото разширение на царството би нарушило баланса на силите на полуострова, което е неприемливо за подготвящите се за мащабен военен конфликт Велики сили. Така се стига до избухването на Междусъюзническата война, в която България се оказва сама срещу всички свои съседи и губи голяма част от завоюваните територии.
Според подписания в Букурещ мирен договор между бившите съюзници и Румъния областта Македония е разделена между България, Сърбия и Гърция без оглед на етническия състав на населението и неговото желание. Притиснатата до стената царска дипломация успява да запази единствено Пиринска Македония с градовете Горна Джумая, Неврокоп, Петрич и Мелник. Така, три десетилетия след Руско-турската война и Берлинския конгрес, благодарение на усилията, страданията и саможертвата на хиляди българи, територията на Пирин планина става част от Царство България.
Източник: move.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.