Отколешна мечта на влашките хъшове е да отворят кървава рана в сърцето на султанската империя – Цариград – като го подпалят. Идеята ври в много буйни глави, но първоначално мераците са по-скромни.
Караджата замисля да „прецапа“ Дунава, да запали Русе, да завладее казармата и „догдето пристигне аскеря, да убеси, хванат жив, на русенския мегдан прочутия Мидхат паша“. Филип Тотю пък планува да премине с 2000 души в България, да подпали турския квартал в Русе и да стори същото в другите градове по десния бряг на реката.
В главата на Ботев също гори пожар. Той бленува да обере богат карпатски манастир, да стегне „гигантска“ чета, да премине Дунава и изгори Русе. После променя плана – да стигне с параход до Свищов, да го съсипе, след което да се барикадира в севлиевските гори, където ще се държи, докато „европейците дойдели и признаели създаденото от него положение“.
Първият, който замисля да опожари Цариград, е Панайот Хитов. Замисълът му е смел, дързък и необикновен. Първо трябва да се набележат най-важните места в града – казарми, тъмници, съдилища, „главни квартири“.
После да се хванат плъхове и на опашките им да се завържат фитили от кълчищени върви, напоени със сяра. След това да се запалят фитилите и гризачите да се пуснат по таваните на набелязаните сгради. Плъховете ще бягат по дупките, сярата ще капе и пали. Според Хитов „един плъх може да подпали едно здание от сто места, защото и в най-скришните места се провира“. Войводата иначе казвал на мнозина поборници, че ще пали Цариград, но използването на плъхове запазва в тайна.
На 12 август 1875 г. дейците от БРЦК провеждат в Букурещ извънредно събрание под председателството на Хитов. На него присъстват Христо Ботев, Иван Драсов, Стефан Стамболов, Панайот Волов, Тодор Пеев, Драгой Шопов, Димитър Ценович… Стават дълги разисквания върху комитетската организация и народните работи. Взема се решение да бъде провъзгласено всеобщо въстание в България.
В плана е залегнало и подпалването на Цариград, но то не е записано в протокола. Съществуват много противоречиви мнения откога и от кого е тази идея, но тя е заимствана от Хитов. Иначе за авторството претендират Заимов, Иваница Данчев, Тодор Пеев и Павел Икономов, но те пропускат да споменат името на войводата. За главатар на мисията е определен Стоян Заимов.
Хъшовски бяс заиграва в душите на емигрантите.
Замирисва на барут и кръв.
За „цариградското дело“ са потребни пари – от Букурещ записват 100 жълтици австрийски, от Браила – 50, от Болград – 50, от Крайова – 50, от Галац – 50. Общо 300 или 155 турски лири. Финансите са поверени на Тодор Пеев.
На 19 август Заимов получава 15 турски лири и започва да сбира юнаци. Предвижда се от Браила за Цариград да тръгнат 10-15 души „палачи“, а още толкова да се намерят в града на султаните. Известни са имената на Бенковски, Иваница Данчев, Асен Русалиев, Кръстю от Панагюрище и Кара Яни – грък от остров Самос.
На 21 август Централният комитет изпраща в турската столица Стамболов да се убеди „на място“ как да стане опожаряването. Той престоява два дни в Цариград и потегля обратно.
С писмо от 29 август, писано в Стара Загора, известява дейците в Букурещ, че намерил един черногорски капитан, предводител на 2000 души, които са готови да скочат на крак и да обърнат Цариград на прах, но са нужни 1500 турски лири…
В края на август Заимов изпраща първите 3-4 души край Босфора. Води ги довчерашният хлебар Гаврил Хлътев. В джоба си носи френски паспорт, в който е вписан като Георги Бенковски. Документът е издаден от френското консулство в Япония и принадлежи на полския революционер Антон Бенковски.
Бягайки от заточение на остров Сахалин, той пристига в Токио, където му издават френски паспорт, с който потегля за Цариград. Минавайки през Диарбекир, се запознава със Заимов и му продава паспорта за 5 лири, а за себе си изважда турско тескере. Заимов го използва при бягството си от зандана. Сега го дава на Хлътев и той става Георги Бенковски.
Бенковски наема стая №3 на втория етаж на хотел „Италия“ и открива, че от прозореца „може съвършено свободно да се опушне всеки проходящ по главната улица“. Така се ражда идеята да посегне върху живота на Абдул Азис, но Заимов пише, че не било писано той да погине от български куршум, без да обясни защо планът е изоставен.
Вероятно тази героична притурка към действията на „палачите“ е заимствана от житието на Тодор Каблешков – най-светлата и чиста личност сред революционерите. Той обрича себе си да бъде първата жертва на борбата. Така се родила у него мисълта да иде в Цариград и да убие султана един петъчен ден, когато отива на молитва, дълбоко убеден, че „това убийство ще даде сигнал на повсеместно изтребление на християните и ще предизвика впоследствие в тяхна полза намесата на Европа“.
В началото на септември пристига и Заимов. Той носи 100 лири и очаква още 200. Според уговорката, пожарите ще лумнат едва когато България въстане и Стамболов съобщи това по телеграфа с таен сигнал.
Докато чакат жълтиците, се набелязват обектите за запалване, оглеждат се газовите канали, „от гдето нощем дохожда светлина за царските сараи“ и се търсят необходимите запалителни течности и прахове. Времето минава, парите не идват. Заимов изпраща Бенковски в Букурещ „да са научи за работите“ и да му извести телеграфически условно:
„Купих 200 кожи и ги проводих за Цариград“ (Получих 200 жълтици и ги пратих в Цариград), или: „Тука са не намират требуемите количества овчи кожи, няма да бъде, върнете се, Бенковски“ (Пари няма, въстание няма да има, върнете се).
След два дни от Стара Загора Стамболов телеграфира на Заимов: „Не купувайте гьонове, търговията слаба“, т.е. „Не действайте, въстанието тук е слабо“.
Спорен е въпросът дали такава телеграма съществува. По-вероятно тя е съчинена от Заимов, за да оправдае пред историята бездействието на цариградските „палачи“.
Той разпуска „потайната четица“ и изпраща момчетата с един английски параход, натоварен с желязо, за Галац, а сам потегля с пасажерски за Браила през Сулина.
С много горчивина и мъка председателят на събранието от 12 август 1875 г. Хитов отбелязва провала на цариградската диверсия и смята, че ако не са го пренебрегнали, а потърсили за съвет, „нямаше напразно да се върнат онези, които бяха изпратени без мое позволение. Все щяха някои места да запалят, поне за похвала. Но не знаеха начина на лесното хайдушко палене“.
Боян Драганов
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
