Оловно-цинковият завод в Кърджали е открит на 5 септември 1955 г.

 

Оловно-цинковият завод в Кърджали е открит на 5 септември 1995 г. с капацитет 5 000 тона цинк, 8 000 тона олово и 7 000 тона сярна киселина.

„Много хубави моменти имахме в този завод. През годините служителите достигаха 1900 души. В стола постоянно се правеха сватби, семейни тържества. Съществуваше традиция младото семейство да посади дръвче.

Имаше и цяла горичка в района на стола. При чистене след празненство съм намирал на два пъти златни пръстени, изпаднали от хора на банкета. Всяка година на параклиса „Свети Дух“ имаше и курбан за металурзите. По 10 шилета. Но най-хубаво бе когато даваха заплатите. Ооох, после какво следваше! Всички кръчми работеха за нас, всички бяхме доволни“, разказва бивш служител на завода, прекарал 23 години от живота си в Оловно-цинковия завод в Кърджали.

Датата на откриването на Оловно-цинковия завод в Кърджали и отливането на първото блокче цинк се отбелязва като рождена дата на българската цветна металургия.

Строителството на Оловно-цинковия завод в Кърджали започва на 11 май 1953 г. Построен и оборудван по проект на съветската фирма „Гипроцвет – мет“, заводът полага началото на цветната металургия в България.
Отливането на първото блокче цинк е на 5 септември 1955 г. Година по-късно, на 10 декември, е произведено първото сурово олово.

loading...

През 1957 г. започва извличането на сребро и злато под формата на метал „доре“. През май 1958 г. са добити първите килограми бисмут с чистота над 90 процента.

На 28 април 1962 г. влиза в действие цех за производство на цинков сулфат.

През годините в завода са въведени в експлоатация нови мощности за производство на цинков сулфат, бисмут, кадмий, натриев бисулфит, цинкови сплави, преработка на амортизирани акумулаторни батерии, оловно-антимонови сплави, селенови и калциеви сплави за акумулаторната промишленост и др.

След редица реконструкции и разширения капацитета достига следните стойности: 27 200 тона цинк, 33 000 тона олово и 45 000 тона сярна киселина. Произвеждат се още и цинкови сплави, цинков двухлорид, цинков окис, бисмут, кадмий, оловни сплави, оловно-калаени пропои, оловен прокат и сплав „Доре“.

В най-добрите времена на Оловно-цинковия завод в Кърджали , в предприятието са работели 2 000 души.

„Изнасяше се по около 3 тона сплав „доре“ на месец. Всичко се товареше с въоръжен ескорт и заминаваше за Швейцария. В едно кило съдържанието на сребро бе около 90 процента, всичко останало бе злато и платина. Качва се на самолета и следва превод по сметката на предприятието“, спомня си 62-годишен бивш металург.

„ОЦК“ АД Кърджали, приемник на Оловно-цинковия завод, е основен доставчик на продукти за производството на акумулатори, лакове, бои, стъкло и кристал, автомобилни гуми и каучукови изделия, поцинковани стомани и др.

През 2013 г. ОЦК Кърджали е обявен в несъстоятелност.

Източник: e-zdravey.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!