„Новото гробище над Сливница“

На 6 септември 1885 г. се извършва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Подбудена от Австрия, Сърбия обявява война на България.

Току що създадената българска армия, вдъхновена от своята любов към Родината, посреща и сразява неприятеля. Хиляди са жертвите, които българската страна дава, но свободата бива опазена. Именно в чест на тези събития, Вазов, воден от своето силно патриотично чувство, създава цяла стихосбирка, озаглавена “Сливница”.

В стихотворението “Новото гробище над Сливница” Иван Вазов прославя загиналите в борбата наши воини. Борците, паднали не за “трон злат” или за “някой кумир”, а за Родината – за нейната свобода и бъдеще.

Пред величието на техния подвиг са безмълвни и хора и природа.

“Новото гробище над Сливница” се очертава като епопея на героизма и саможертвата в името на святата идея за родина, свобода, народ.

loading...

Явява се като послание за бъдещите поколения – да помнят и да не забравят миналото и героите, дали живота си, за да ни има тук и сега.

Новото гробище над Сливница

…„Юнаци, лека нощ!“

Покойници, вий в други полк минахте,

де няма отпуск, ни зов за борба,

вий братски се прегърнахте, легнахте

и „Лека нощ“ навеки си казахте –

до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?

За трон ли злат, за някой ли кумир?

Да беше то – остали бихте живи,

не бихте срещали тъй горделиви

куршума… Спете в мир.

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти достойна зарад тях,

и те за теб достойни, майко, бяха

И твойто име само кат мълвяха,

умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Над ваший гроб забвеньето цъфти.

Кои сте вий? Над сянката ви клета

не мисли никой днес освен поета

и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,

от звукове, що никой не сбира:

от дивий рев на битката гръмлива,

от екота на Витоша бурлива,

от вашето ура.

И тоз венец – той няма да завене,

и тая песен вечно ще гърми

из българските планини зелени,

и славата ще вечно пей и стене

над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:

не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,

ни славний гръм на битките победни,

към вечността е маршът ви последни.

Юнаци, лека нощ!

Източник: bulgarianhistory.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!

Comments are closed.