Николай Палаузов – родолюбец с изключителни заслуги за България!

Никола Стефанов (Николай Степанович) Палаузов произхожда от род от колиби Мечковица, Габровско, където бил роден и бащата на Никола, по професия кърджия.

Майката на Никола е от Габрово, където семейството се премества и си строи къща в Кирчо махала срещу Житния пазар (на днешната ул. „Николаевска“ № 30—30а). В легенда се разказва, че на младини влязъл в схватка заедно с други момчета с турско заптие, което биело българче. Заптието било убито и Палаузов трябвало да се спасява с бягство. Става ратай при земевладелец в Добруджа, после овчар при влашки чокой, известно време пребивава без постоянна работа в Кишинев. Оттам отива пеш и се установява в Одеса през 1804 г.

В Одеса Палаузов работи в бакалницата и живее в дома на гръцкия търговец Ив. Алмали. Повишава грамотността си, усвоява търговски умения, служи си с румънски, гръцки и руски език. Навярно към 1812 г. отваря собствена бакалница. Оженва се за гъркинята Теодора (Феодора) Спиридонова (Варварова), има четирима сина и седем дъщери. В края на 1825 г. подава молба да бъде признат за търговец, да получи разрешение за по-нататъшна търговия и да бъде зачислен в трета търговска гилдия (в нея влизат търговци с обявен капитал от 1000 до 5000 рубли), което става на 11 януари 1826. Открива още два магазина. Развива и външна търговия.

В началото на 30-те години на ХIХ в. започва да изнася за Габрово сурови говежди кожи, търгува и с Казанлък, Русе, Свищов, Търново и с други селища и държави. Известно е, че от България внася ориз, от чужбина доставя колониални стоки за магазините си. От 1831 до края на живота си е във втора гилдия (търговци с капитал от 5000 до 10 000 рубли); за една година (1849) преминава в първа гилдия (търговци с капитал от 10 000 до 50 000 рубли).

loading...

През 1845 е на 44-то място от най-добрите 51 външни търговци, които работят с Одеското пристанище. През 1849 достига внос за 131 909 сребърни рубли и износ за 33 367 сребърни рубли, поставен е на седмо място сред търговците с оборот от 100 000 до 300 000 рубли. В началото на 50-те години е сред първите 150 от 1160-те одески търговци от трите гилдии и сред най-известните българи в Одеса. Избран е за един от четиримата депутати, които през 1851 представят търговското съсловие в Общото събрание на Одеската пристанищна митница.

Проявява отзивчивост към социалните проблеми в града — например през 1833 подпомага благотворителната дейност на новооснованото женско дружество. С указ, утвърден от Сената на градското управление на 9 август 1851, Палаузов и членовете на семейството му са обявени за потомствени почетни граждани на Одеса — сто и втората от сто и и шестте фамилии, удостоени с почетното звание до края на годината (към 1 януари 1852 Одеса има 96 446 жители).

Николай Палаузов е близък приятел на Васил Априлов. Благодетелят на Габровското училище споделя най-напред с Палаузов идеята си за откриване на училище в Габрово. Веднага след инициатора Априлов, и Палаузов записва в училищната Кондика своето дарение, равностойно на Априловото:

„Жертвую аз за Габровското училище сека година по две хиледи гроша турски от собственото мое имущество и по смерт. Николай Степанов Палаузов“.

Априлов високо цени жеста на съмишленика си. В Денница той пише:

„След завръщането си от Цариград аз поканих своя съотечественик Николай Стефанов Палаузов да участвува заедно с мене в основаването на намисленото заведение. За негова чест аз трябва да кажа, че макар и обременен с многочислено семейство, той се задължи да пожертвува, а след смъртта си даже да завещае да се пожертвува, еднаква с мене сума, т.е. по две хиляди лева годишно за издръжка на общественото училище в Габрово“.

Палаузов използва авторитета и връзките си за събиране на помощи за училището, съдейства да бъде снабдявано с книги и учебни пособия. През 1840 той и Априлов поставят началото на Габровската училищна библиотека, която става и първото българско обществено книгохранилище. Грижи се за снабдяването с книги и на други училища в България и на български културни дейци и просветители, участва в подписки за издаване на книги и за издигане на надгробния паметник на Ю. И. Венелин. Интересува се от събирането на български фолклор и старини. Той е между одеските българи (с Априлов, Стефан Тошкович и Евстати Мутев), които осигуряват ходатайството на новоросийския и бесарабски генерал-губернатор М. С. Воронцов за отпускането на първите руски държавни стипендии за учение в Русия на български младежи, бъдещи български учители и свещеници.

Николай Палаузов е посочен на първо място от тримата душеприказчици, които Априлов определя в завещанието си. Осигурява изработването и поставянето на неговия надгробен паметник. Продължава грижите за Габровското училище и за построяването на новата училищна сграда (днешната сграда на Априловската гимназия).

В съзнанието на съвременниците си и на следващите поколения Априлов и Палаузов са неразлъчни. Първата история на Габровското училище (1866) авторът П. Р. Славейков посвещава „на блажената памят на приснопоминаемите родолюбци и първи основатели и попечители на Габровското училище Василия Евстатиева Априлова и Николая Степановича Палаузова“.

В очерка си за Априлов Св. Миларов, характеризирайки Палаузов , също го поставя редом с именития му съгражданин:

„Той е бил телесно по-здрав от Априлова, тих и положителен характер, бодра, чувствителна душа, дълбок ведър ум, като такъв той е бил най-добър, най-незаменим спътник и съратник на по-младия, даровития и по-пламенния си съотечественик“.

М. Арнаудов подчертава:

„Едно е сигурно — Априлов не би могъл да се обърне към букурещките си познати и габровските първенци, ако не беше си спечелил поддръжката на един честен и здрав по народни чувства българин в Одеса, какъвто е Н. Ст. Палаузов. Името на този народен българин е неразривно свързано с това на Априлов и с реализирането на идеята за Габровското училище“.

Неделимостта на двамата габровски възрожденци е засвидетелствана в името „Априлов—Палаузов“, което носят габровското читалище и габровската библиотека. Палаузов е патрон на начално училище в Габрово, открито на 8 ноември 1892. Палаузово е названието на с. Бичкиня (днес квартал на Габрово) от 1950 до 1996. През 2004 в града е издигнат паметник на Николай Палаузов (скулптор Илия Илиев).

Източник: gabrovowiki.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!