През 813 г. кан Крум нанася съкрушително поражение на византийците при Версиникия,превзема Одрин и стига до стените на Цариград. След двумесечна обсада на града по суша той разбира, че тя е безсмислена, защото ромеите се снабдяват с храна и оръжие по море. Затова се съгласява да вземе предложения му откуп и поема обратния път към Плиска.
Още през есента на същата година отива в Карвуна (дн. Балчик) и там създава първата българска корабостроителница. Според плановете на кана до края на лятото на 814 г. в нея трябва да се построят 24 кораба, всеки с по 3 бойни кули и да побира по 200 войника.
В околностите на Плиска пък е организирана работилница за направата на волски коли, конски каруци и бойни колесници. Идеята за тях му идва от видените изображения на подобни съоръжения върху гръцка мозайка от ІV в. пр. н. е. в Анхиало. В южното подножие на Сакар планина е създадена работилница за изработката на обсадни стълби и кули, тарани и каменоменти машини.
През март 814 г. кан Крум прави инспекция на корабостроителницата и двете работилници. Установява, че работата не върви с очакваните от него темпове и нарежда да се ускори, като изпраща по 500 нови работници във всяка от тях. В края на първата десетдневка на април свиква съвета на боилите и представя своя план за превземането на Цариград. Според него в началото на септември корабите, колите, каруците, колесниците, обсадните кули и стълби, тараните и метателните машини трябва да са готови.
Под оръжие ще бъдат свикани 45 хиляди бойци – българи и славяни, както и 10 000 авари от покорените земи отвъд Дунав. На боилите поставя задача дотогава те да осигурят тяхното въоръжаване с мечове, лъкове, стрели, копия, щитове и ризници. Конната войска пък трябва да наброява 25 хиляди души.
Планът предвижда до средата на септември корабите и сухопътните сили да обсадят Цариград по суша и море. Според кана обсадата трябва да продължи 7-8 месеца, през които защитниците да се изтощят от напрежение и глад, а след това да се започне щурм на крепостта.
В разгара на подготовката, на 12 април, Крум обаче внезапно е поразен от неизвестна болест и е прикован на легло. Усещайки края си, той диктува на писарите своето завещание към наследника си Омуртаг и бъдещите поколения. В него ги заклева да продължат делото му и да забият българското знаме върху двореца на василевса в Цариград. На 14 или 15 април българският владетел умира.
За съжаление Омуртаг не продължава завоевателното му дело, а също така и следващите го канове. Едва през царуването на Симеон то отново е напът да се осъществи. Той, също както предшественика си Крум, съставя план за превземането на Цариград, но и този наш владетел не успява да го реализира.
Смята се, че писменото завещание на хан Крум е изгубено или унищожено. Но съществува и версията, че е съхранено през вековете поне в устна форма. Въз основа на това то отново се възпроизвежда в писмена форма от Киприян, който през 1390 г. става московски патриарх и така е пренесено в Русия.
След много векове на него попада цар Петър І, който през 1721 г. се обявява за император. Силно повлиян от Крумовото завещание, той си поставя за цел да установи господство над древния Византион и проливите. Понеже също не успява, оставя завещание към наследниците си да осъществят идеята – кръстът да победи полумесеца и „Св. София“ отново да стане християнски храм.
Наличието на такова завещание, също както и на Крумовото, се оспорва от повечето историци, но има и такива, които приемат, че те съществуват. Ако това се окаже вярно, между тях двете съществува пряк мост през вековете. При всички случаи, заради осъществяването на бляна за връщането на града на двата континента в лоното на православието са пролели кръвта си хиляди български воини.
Автор: доц. Йордан Василев, д-р по история
Източник: desant.net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
