Недялка Шилева – Чардафонова: където всички мрат, там и аз ще мра!

Сред дейците на Съединението на България през 1885 г. се откроява светлият обаятелен образ на една българка – Недялка Шилева. Тя е родена на 27 август 1867 г. в родолюбива възрожденска атмосфера. Родителите и Стоян и Чубра Шилеви се занимавали със земеделие. В родното си село Голямо Конаре (днес град Съединение) тя учи писмо и четмо при даскал Еню Бекирски – сподвижник на Васил Левски. Недялка Шилева продължава образованието си в девическата петокласна гимназия в Пловдив, където нейна учителка е била Екатерина Каравелова.

Когато се развихрят величавите събития от 1885 г. тя е на 18 години. Нейният чичо Петър Шилев, учител в Голямо Конаре, е подпредседател на местния Таен революционен комитет. Един обаятелен със своята сила и мъжество младеж – Продан Тишков пленява сърцето на Недялка, по-късно тя му става съпруга. В историята този младеж влиза с името Чардафон Велики. На Недялка Шилева е възложено да ушие ресните и поради липса на време да изпише с блажни бои върху закупеното знаме някои патриотични призиви: „Аз не вярвам, че калугер ще спаси раята”, „Свободата неще екзарх, иска Караджата”, „Съединението прави силата”, „Долу Източна Румелия”.

На 5 септември 1885 г. следобед се събират на селския площад и по решение на комитета се обявява Съединението. Под командването на Чардафон четата е готова да потегли за Пловдив. На Недялка е възложено да състави списък на четниците, а те са били 326. Свещениците Иван Генов и Тодор Райков освещават знамето и поръсват със светена вода четниците. Водачеството на четата е възложено на Продан Тишков. Недялка моли и тя да бъде приета в четата с думите: „Където всички мрат, там и аз ще мра!”

На път за Пловдив към четата на Продан Тишков се присъединяват над 200 четници от Цалапица, предвождани от Иван Добричков, и над 120 четници от Костиево, Карнофоля, Мързян, Царацово, водени от бай Иван Арабаджията.

loading...

Вечерта четата се разполага на бивак край Пловдив. Някой от четниците се стъписват и съжаляват, че са тръгнали по такова опасно приключение. Тогава Недялка скача на крака и казва: „Не ви е срам, стари и мустакати мъже. Погледнете на мене, която съм слаба жена, най-младата помежду ви!” Никой не възразява и четата потегля към Пловдив.

След арестуването на Гавраил Кръстевич майор Данаил Николаев предал пленника срещу разписка на Недялка Шилева да го отведе веднага в село Голямо Конаре и да не допуска никого до него.

След провъзгласяване на Съединенито Недялка Шилева става народна учителка в родното си село Голямо Конаре и съпруга на Продан Тишков. След това била учителка в училището „Маразлията” в Пловдив, а по-късно в училище „Св. Седмочисленици” в София. Като учителка тя възпитавала своите ученици в дух на патриотизъм и предана любов към Родината. По спомени на нейните бивши ученици от София д-р Петър Каназирски и Андрей Татарчев тяхната начална учителка в школото „Св. Седмочислиници” е била образец, достоен за подражание – скромна , умна, взискателна и добродетелна.

Недялка Чардафонова ражда две деца: Свобода през 1886 г., и Любен през 1888 г. Свобода завършва литература и става гимназиална учителка, а Любен – архитектура в Цюрих. Участвал е с идейни проекти за построяването на Съдебната палата в София, Министерството на благоустрояването, проектирал и построената в квартал „Павлово” на ул. „Мадара” собствената им къща. Почива през 1938 г. от туберкулоза, а сестра му Свобода – през 1955 г.

От 1929 до 1959 г. Недялка Чардафонова живее в София. През 1955 г. завещава втория етаж на къщата си с дворно място от 452 кв. м, оценени за 35 хил. лева на селсъвета в село Голямо Конаре, като ги задължава той да се превърне във фонд на името на децата й Свобода и Любен Чардафонови, от който фонд да се издържат болницата или читалището, според това както селсаветът намери за добро и за по-необходимо.

През септември 1955 г. Недялка Чардафонова е поканена като гост на БАН, където се провежда тържествено честване на 70-годишнината от Съединението. През септември 1957 година и през 1958 година послучай отбелязването на годишнините от Съединението, тя с голяма радост се отзовава на поканата да посети родното си село Голямо Конаре, като става кръстница на новопостроеното читалище , което носи името „Съединение”.

Последните години от своя живот тя прекарва под грижите на семейство Тишко и Янка Тишкови.Тишко е племенник на Продан Тишков и те живеят на първия етаж от къщата и.

Недялка Шилева умира на 21 февруари 1959 г. на 92-годишна възраст.

Eдна от главните улици в град Съединение носи с гордост нейното име.

Кръстю МАНЧЕВ

Източник: tretavazrast.com



Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.


Ако Ви харесва това, което правим, може да ни подкрепите:

Благодарим Ви и пазете завета на предците ни!