На 9 декември 1885 г. приключват преговорите за примирие между Сърбия и България, с което се слага край на Сръбско-българската война.
Сръбско-българската война започва на 14 ноември (2 ноември стар стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България. Българската победа в тази кратка война, наричана капитаните побеждават генералите, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.
На 16 ноември България и Сърбия сключват примирие. Още същия ден генерал Лешанин е уведомен, но въпреки това той заповядва да започне щурм над Видин с всички налични сили. Нападението безуспешно продължава до първите часове на 17 ноември. В 4 часа сутринта на 17 ноември Лешанин се предава.
Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. На 16 ноември австро-унгарският пълномощен министър в Белград – граф Кевенхюлер-Меч, пристига в Главната квартира на българската армия в Пирот и настоява пред българския княз Александър I Батенберг да се прекрати по-нататъшно настъпление. Кевенхюлер заплашва с намесата на австро-унгарските войски в конфликта и с евентуална руска намеса. Българският владетел е принуден да приеме. Като демаркационна линия e избрана текущата фронтова линия.
Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 9 декември. В последвалите преговори за изготвяне на мирен договор взима участие и Абдулах Меджид паша – представител на Османската империя, която по силата на Берлинския договор от 1878 г. е считана за сюзерен на Княжество България. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ.
За България победата изиграва важна роля за укрепване на международното й положение, тя е важна стъпка от признанието на Съединението.
За Сърбия войната донася по-късно редица политически проблеми. През 1889 г. сръбският крал Милан Обренович абдикира в полза на сина си заради тригодишното политическо разклащане в Сърбия след Сръбско-българската война и предизвиканото недоволство срещу него от загубата на войната.
Източник: banker.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.