На 8 януари църквата почита Св. преподобни Георги Хозевит!
Преподобният Георги Хозевит (Хозевити се наричат иноците от Хозевитската или Хузивската обител) се родил на остров Кипър в благочестиво семейство. По-големият му брат Ираклид, още когато били живи родителите му, отишъл в светия град Йерусалим. След като се поклонил тук на местата, осветени от стъпките и кръвта на Господа Иисуса, той отишъл в долината на Йордан, и се установил в Коломановата лавра, където приел монашество (Коломановата лавра се намирала близо до Мъртво море и Йордан). Свети Георги останал единственото дете на родителите си, които го възпитавали в благочестие и страх Божий.
След смъртта на родителите сиракът и бащиното имущество останали под попечителството на негов роднина, който толкова го обикнал, че искал да му даде за жена единствената си дъщеря. Но светецът не понасял теготата на мирската суета и не желаел да съжителствува с жена. Скрил се при друг свой роднина, който бил игумен на манастир. Напуснатият роднина научил за местонахождението му и понеже искал кроткия младеж за свой духовен син, отишъл при игумена и настоявал да му върне момчето. Щом разбрал, Георги тайно напуснал манастира, качил се на един кораб и се отправил за светия град Йерусалим. Поклонил се на светите места, спуснал се в долината на Йордан и намерил брат си в Коломановата лавра. Понеже бил млад и още нямал брада, по заповедите на светите отци, брат му не пожелал да го остави в лаврата, а го отвел в обителта на Пресветата Владичица, наречена Хузива, и го предал на игумена й. Тук свети Георги получил пострижение и тръгнал по пътя на подвижничеството. Трудел се за слава Божия и за спасението на душата си, но най-много се упражнявал в смирение и послушание. Бог прославил Своя угодник и го отличил с дара на чудотворството. Братята се чудели много, като виждали такова съвършенство и такова дръзновение към Бога у младо момче, при това новоначално. Светецът, който се опасявал от изкушенията на суетната слава, тайно напуснал обителта и отишъл при брат си в лаврата.
Установил се да живее с него в тъй наречената Стара църква, където прекарвали времето в молитва, богомислие и постнически трудове. Готвели топла храна само ако някой ги посещавал.
Тъй светите Ираклид и Георги живели мирно и богоугодно, скромно и смирено, и никой не ги чул да спорят, нито да проявяват каквото и да било презрение един към друг или към ближния си.
Минало известно време и на седемдесетгодишна възраст Ираклид починал. Авва Георги, като останал сам в килията, плакал и скърбил за кончината на брат си и в същото време доблестно подражавал на живота и трудовете му. Кой може да разкаже за подвизите му в пустинята, за непрестанната молитва и за богомислието му? Кой може да опише въздържанието и поста му? За подвижническия си живот старецът бил удостоен с дяконски чин и често прислужвал на светите отци по време на богослужение. Междувременно в лаврата починал игуменът. Настъпило разцепление и несъгласие по повод на новоизбрания настоятел. Тогава свети Георги, който не можел да понася смут, със скръб напуснал Коломановата обител и се заселил отново в Хозевитския манастир, в отделна килия, която му дал игуменът.
Като започнал да се подвизава на мястото на някогашния си отшелнически живот, преподобният Георги не получавал нито вино, ни елей, нито хляб или одежди, а обикалял купчините с боклуци, събирал парцали и от тях си правел дрехи. От парцали било и леглото му. Помолил монасите от обителта да му събират през седмицата остатъците от трапезата на отците и пришълците, било то плодове или зеленчуци, или даже кости. Всичко това счуквал в каменен хаван, правил го на топчета и ги сушил на слънце. Ядял с вода топчетата през два-три дена.
Освен това старецът молил братята да не пекат без него хляб, защото вярвал, че който се занимава с това по тези свети места ще има голяма награда на небето, тъй като в Палестина съществувал обичай излишният хляб да се дава на странниците, които идвали да се поклонят на тамошните велики светини. В пекарната преподобният предпочитал да пали пещта. Работа, особено тягостна по ония места през лятото, когато от тежкия зной се топели даже свещите на свещниците. Но преподобният Георги, независимо от горещината, работел непрестанно в пекарната, по два и по три пъти палел печката и печал хляб. Братята трудно понасяли работата тук и непрекъснато се редували. Ето защо се чудели на неуморимостта на Георги и го наричали железен.
Тъй се подвизавал този земен ангел и небесен човек, който с подвизите си назидавал другите.
Когато персите нахлули в светата земя, той напуснал за известно време лаврата и се скрил в Коломан. След като опасността преминала, старецът се върнал отново в Хузива. Тук продължил подвижническите си трудове. Поучавал всички, които идвали да чуят неговото богомъдро слово. Поучавал, наставял в Божието Слово и в благочестието.
Като угодил на Бога с благочестивия си живот, преподобният Георги напуснал света в дълбока старост и отишъл в небесните обители.
И сега заедно със светиите той се моли за нас и за целия свят. Амин.
Източник: pravoslavieto.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
