На 5 януари църквата почита Св. пророк Михей от Ефремовото коляно!
Св. пророк Михей, синът на Иемвлай, бил съвременник на Божия пророк Илия и живял по времето на Израилския цар Ахав и на Иудейския цар Иосафат. Михей пророчествал само устно; той предсказал нещастния край на войната, която Ахав започнал срещу Сирия. Веднъж Иосафат пристигнал в Самария, за да посети Ахав. Като си спомнил, че Рамот, галаадският град, който владеели сирийците, преди принадлежал на Израилското царство, Ахав помолил Иосафат да му помогне, за да излязат с общи сили на война срещу Сирия. Благочестивият иудейски цар се съгласил с това, но преди да излезе на поход, пожелал да узнае Божията воля чрез устата на пророците. Тогава Ахав повикал при себе си пророците на Ваал.
Тия лъжливи пророци, като застанали пред двамата царе, които седели на великолепни престоли пред портите на Самария, предсказали на Ахав победа над сирийците. Но Иосафат попитал дали там няма още някой Господен пророк, та чрез него да попитат Господа.
– Има още един човек, чрез когото може да попитаме Господа отговорил Ахав, но аз не го обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло; той е Иемвлаевият син Михей.
– Царю, не говори тъй! възразил Иосафат.
Тогава Ахав наредил по-скоро да повикат Михей. Когато той дошъл, царят го попитал:
– Михее, да идем ли на война против Рамот Галаадски, или не?
Свети Михей отговорил:
“Виждам всички израилтяни пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И Господ каза: началник нямат; нека всякой се върне смиром у дома си”.
Тогава Ахав заповядал да отведат пророк Михей в тъмницата и да го хранят оскъдно с хляб и вода, докато той (Ахав) не се върне смиром.
На това пророкът отговорил:
Ако се върнеш смиром, то не Господ е говорил чрез мене.
Ахав не се вслушал в пророческите слова на свети Михей и започнал война срещу сирийците, но още в първото сражение бил смъртно ранен, а Иосафат се върнал заедно с войската си в Иудея.
Източник: pravoslavieto.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.