Църквата почита днес св. мъченица Харитина.
Св. Харитина живяла в края на третия и началото на четвъртия век. Родината й е Понт, североизточна област на Мала Азия. Докато била още малка, останала сираче. Взел я в дома си един богат и състрадателен човек на име Клавдий. Възпитал я като своя дъщеря.
Като пораснала тя започнала да прави впечатление не само с телесната си красота, но и с добрия си характер, с кротост, целомъдрие, чиста мисъл и светла вяра в Бога. Вярващите й се радвали. На невярващите тя говорила за Спасителя и им сочела пътя на истината.
В началото на четвъртия век настанало жестоко гонение. До началника на окръга, където тя живеела, стигнал донос за нейната християнска дейност. Била повикана на съд. Дометиан, тъй се казвал началникът, я запитал: Вярно ли е това, че си християнка? Вярно ли е това, че ти заблуждаваш хората да стават християни?
Харитина отговорила: Истина е, че съм християнка. Истина е също, че от вашата нечиста вяра привеждам хора към моя Господ Исус Христос.
Разярен, началникът заповядал да я бият безпощадно. След това е препратил на съд при областния управител.
Напразно управителят правел опити да я убеди да се отрече от своята християнска вяра. Като почувствал безсилието си, той заповядал да й острижат косата, да сипят горещи въглени върху главата и тялото й.
Накрай я осъдил на обезчестяване. Така в онова време често постъпвали египетските съдии. Но светата девойка се помолила на Бога и тъй издъхнала, като запазила непорочно девството си.
Тялото й било сложено в чувал с пясък и хвърлено в морето. След три дни морските вълни го изхвърлили на брега. Сам Клавдий погребал света мъченица Харитина.
Източник: offnews.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
