На 27 ноември 1962 г. е съставено първото правителство на Тодор Живков!

Първото правителство на Тодор Живков е седемдесет и трето правителство на Народна република България, назначено с Укази № 516 и № 529 от 27 ноември 1962 г.

Управлява страната до 12 март 1966 г., след което е наследено от второто правителство на Тодор Живков.

Кабинетът, оглавен от Тодор Живков, е образуван от политически дейци на БКП, БЗНС и Отечествения фронт. Сформира се от следните 27 министри и един председател:

Тодор Живков, Георги Трайков, Живко Живков, Станко Тодоров, Иван Михайлов, Тано Цолов, Пенчо Кубадински, Борис Велчев, Дико Диков, Добри Джуров, Димитър Попов, Апостол Пашев, Иван Башев, Иван Попов, Пеко Таков, Иван Будинов, Ганчо Ганев, Георги Павлов, Марин Грашнов, Марин Вачков, Петър Танчев, Кирил Игнатов, Митко Григоров, Лъчезар Аврамов, Стоян Тончев, Евгени Матеев, Любомир Кръстанов и Титко Черноколев.

Правителството идва на власт след преизбирането на Тодор Живков за първи секретар на ЦК на БКП на 5-14 ноември 1962 г., а няколко дни по-късно – и за председател на Министерския съвет. Опитите на опозицията в БКП да го свали от власт (заговорът на Иван Горуня, Цоло Кръстев и ген. Цвятко Анев) са твърде анемични и довеждат само до поредната чистка в армията и в партията. През март 1966 г. Живков отново е избран за председател на МС. Близките му отношения с новия съветски лидер Леонид Брежнев и изгодните за България икономически договори със СССР и Иран през 60-те години „бетонират“ едноличната му власт за следващите десетилетия.

В края на 1958 г. кооперирането на земята в България достига заключителния си етап (кооперирани са 92% от обработваемата площ). С цел по-лесно механизиране на селското стопанство започва окрупняване на ТКЗС – броят им е намален от 3457 на 972. От СССР е внесено огромно количество селскостопанска техника и оборудване. В страната и в СССР се обучават за агрономи, зоотехници и ветеринарни лекари няколко хиляди български младежи. Изградени са голям брой язовири и напоителни системи, както и първите заводи за изкуствени торове и химическа защита. Въпреки положените усилия, резултатите в селското стопанство са повече от скромни. Броят на животните е много по-малък от този преди кооперирането на земята, производителността на труда е ниска, а на пазара липсват продукти от първа необходимост. Най-сериозният удар върху развитието на българското селско стопанство е програмата на БКП за приоритетно развитие на тежката промишленост. Бързото разрастване на химическата и военната индустрия, на енергетиката и рудодобива довеждат до обезлюдяване на българските села, където доходите са 4–5 пъти по-ниски, отколкото в промишлеността.

Друга важна причина за кризата в селското стопанство са ниските изкупни цени на земеделските и животинските продукти и пълното лишаване на селяните от собственост върху земята чрез одържавяването ѝ. Опитите на централната власт да закрепости селяните (жителство за градовете, съгласие на ТКЗС за назначаване на негов кооператор на работа в промишлеността и др.) имат незначителен успех. Разрастването на градовете предизвиква редица проблеми – жилищна криза, спад в раждаемостта и недостиг на работна ръка в селскостопанското производство. Въпреки тези негативни явления, на VIII конгрес на БКП Живков обявява „Практическа програма за завършване строителството на социализма и постепенно преминаване на България към комунизма“. През следващите години утопичната идея е заменена от нова „задача“ – изграждане на развито социалистическо общество

Във външната политика продължава обвързаването на България със Съветския съюз и с другите държави от СИВ. На 4 декември 1963 г. на пленум на ЦК на БКП е взето решение за включване на страната като република в СССР. Първият секретар на ЦК на КПСС Никита Хрушчов отклонява предложението.

Участието на България във Варшавския договор и стратегическото ѝ географско местоположение я ангажират с многобройна (над 120 000 военнослужещи) и добре въоръжена армия. От начачлото на 60-те години разходите за МНО ежегодно се увеличават и се превръщат в основна тежест за националния бюджет. До голяма степен те са компенсирани от изгодни за България търговски договори със СССР, свързани с доставки на ниски цени на стратегически суровини (нефт, земен газ, стомана и дървесина) и с лицензи за производство на военна продукция.

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!