Леринската операция, известна още и като Чеганската операция, е настъпателна операция на Първа армия през Първата световна война на Македонския фронт. Осъществява се между 17 и 27 август 1916 година.
На 27 август Българската армия осъществява втория етап на Леринската операция на Македонския фронт.
Само за периода 17-22 август 1916 г. 8-а пехотна Тунджанска дивизия съумява да плени 7 неприятелски офицери и около 200 войници, а също и голямо число ранени. Взето е и огромно количество трофейно оръжие – 5 скорострелни оръдия, 9 зарядни ракли, 4 картечници, една минохвъргачка, огромно количество пушки, 15 вагона, 3 камиона, една хелиографска станция, над 50 коня и други.
Едновременно с настъплението на 8-а пехотна Тунджанска дивизия, на 17 август започват и бойните действия на 3-а пехотна Балканска дивизия (лявата колона на обединението) срещу частите на сръбските Моравска, Тимошка и Шумадийска дивизия. Веднага след получаването на заповедта за настъпление съединението настъпва в две колони към селата Пожарско и Бахово, разположени в източните склонове на Нидже планина. Завързва се ожесточен бой с разположените тук части от Шумадийската дивизия. През деня се водят изключително тежки боеве и за вр. Голащ и Пожарски рид в Нидже планина.
Бойците от 19-и пехотен Ямболски полк успяват да овладеят атакуваните обекти, но поради огромния брой на дадените жертви (188 убити, 476 ранени и 39 безследно изчезнали) не съумяват да ги задържат и след последвалата противникова контраатака са принудени да ги отстъпят. През същия ден една неприятелска въздушна ескадрила в състав от 9 самолета бомбардира и Битоля (където се намират части от 3-а бригада на дивизията), но без да постигне особен успех.
През следващите дни до 21 август 1916 г. по целия си фронт съединението предприема енергични демонстративни действия. На 22 август с цената на многобройни жертви противникът неколкократно контраатакува, като се опитва да овладее предните постове (охранения) на нашия 32-ри пехотен Загорски полк на височините Ковил и Кукуруз. Получил подкрепления, на следния ден (23 август) неприятелят подновява контраатаките си с нова сила.
Освен към двата обекта, противникът прави опит за безуспешно настъпление и към вие. Преспал, като едновременно с това обстрелва селата Тушин и Нъте.
Общо в продължение на двата дни (22 и 23 август 1916 г. частите от Шумадийската дивизия провеждат 18 атаки, но без да се доберат до желания от тях успех и с цената на огромни загуби. Все пак благодарение на активната си настъпателна дейност и въпреки неуспехите си през двата дни, противникът успява да прикове силите на нашата 3-а пехотна дивизия на нейните позиции, като по този начин облекчава усилията на двете сръбски дивизии Дунавската и Дринската, действащи срещу частите на 8-а пехотна Тунджанска дивизия.
Както размахът на всяка операция, така и този на Леринската операция е до голяма степен мерило за нейната ефективност. По време на Леринската настъпателна операция в продължение на 11 бойни дни (от 17 до 27 август 1916 г.) съединенията и частите на 1-ва българска армия успяват да достигнат максимална дълбочина 25 км, т.е. средният денонощен темп на настъпление е около 2,3 км. На практика обаче тази дълбочина е достигната още през първите дни на операцията; до края ѝ понататъшно настъпление не се осъществява поради водените упорити боеве на източния фронт на 1-ва българска армия.
Широчината на фронта, по който се води настъплението, е около 130-150 км, а плътността – около 45 км на дивизия, 1 оръдие и 1,1 картечници на километър фронт.
Последици от битката
По време на операцията 1-ва българска армия овладява град Лерин, както и сравнително големите селища Билища, Арменово, Екши Су, Баница и други, а в резултат на настъплението е заета площ от около 2500 кв. км, заемана до този момент от съглашенци. В резултат на водените боеве до началото на операцията (17 август), до 27 август 1916 г. са дадени като жертви 32 офицери и 1047 войници убити, а други 66 офицери и 4333 войници са ранени.
Източник: bg.wikipedia.org
Вижте повече на Patrioti Net
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
