На 26 март църквата отбелязва Събор на св. архангел Гавриил!
Събор на св. архангел Гавриил е празник в чест на този небесен вестител на Божиите тайни. В църковните песни на този ден още отзвучава радостта на Благовещението.
Архангел Гавраил (или Гавриил) (евр. – „сила Божия“) е един от седемте архангели, т.е. „ангелоначалници“, представители на осмия ангелски чин. Архангелите възнасят молитвите на хората към Бог и разкриват смисъла на пророческите видения и хода на събитията, особено на пророчествата за идването на Месията – Христос.
Бог изпратил архангел Гавраил в храма да извести на св. пророк. Захарий раждането на Йоан Кръстител и неговото бъдещо служение като Предтеча на Иисус Христос (Лук. 1:11-19).
Архангел Гавраил известил и на Пресветата Дева благата вест за това, че тя от Духа ще роди Светия Богомладенец (Лук. 1:26-31, Мат. 1:18-25).
Архангел Гавраил се явил и на св. пророк Данаил и му изяснил видението за овена и козела (Дан. 8:16), както и тайната за седемдесетте седмици (Дан. 9:21).
В християнската традиция, намерила отражение във византийското и западноевропейското религиозно изкуство, архангел Гавраил се свързва най-вече с Благовещението. Затова дори извън сцените на Благовещение той се изобразява с раззеленена клонка или цъфнала лилия в ръце – символ на непорочността на Светата Дева.
Западноевропейският рицарски епос използва служението на архангел Гавраил като вестител в контекста на идеята за теократична държава. В „Песен за Роланд“ архангелът възвещава на Карл Велики събитията, изпраща му сънища и му напомня за неговия дълг – без умора да защищава християните в целия свят.
В някои юдейски текстове на архангел Гавраил се приписва също особената власт над стихиите: над огъня, над водата и узряването на плодовете („Песахим“ и „Сан хедрин“). В апокрифната „Книга на Енох“ архангел Гавраил е поставен за началник на Рая и духовните същества, които го охраняват.
Източник: pravoslavieto.com
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
