На 24 ноември църквата почита Св. великомъченик Меркурий!

На 24 ноември църквата почита Св. великомъченик Меркурий!

При една продължителна битка по време на войната между римляните и варварите ангел Господен се явил на Св. великомъченик Меркурий в образа на висок човек. Облечен в бели дрехи и държейки в ръката си меч, той му рекъл:

– Не бой се, Меркурий, и не се плаши, защото аз съм ти пратен на помощ, за да те направя победител. Вземи този меч и се устреми срещу варварите; и когато ги победиш, не забравяй Господа, твоя Бог.

Намирайки се като че в изстъпление, той приел явилия му се за един от римските князе; като взел подадения му меч, той се устремил с голямо мъжество срещу враговете и ги посичал като стъбла на растения. Като минал през варварските полкове, той достигнал до самия варварски цар, убил го с меч и поразил заедно с него голямо множество храбри воини, така че от кръвта мечът прилепнал към ръката му; така варварите били победени и обърнати в бягство от римляните.

Тогава Деций, като узнал за голямата храброст на Меркурий, го повикал при себе си, почел го с големи дарове, и го поставил за началник на цялата войска. Като мислел, че враговете били победени с помощта на боговете, Деций бил много радостен.

През една нощ, докато военачалникът Меркурий спял, ангелът дошъл при него по същия начин, както и първия път, и като го побутнал по рамото, го разбудил. Като се приповдигнал и като видял явилия се, той сякаш онемял от ужас. Ангелът му рекъл:

– Меркурий! Не помниш ли какво ти казах по време на войната? Гледай да не забравиш Господа, твоя Бог, защото ти трябва да пострадаш за Него и да получиш венеца на победата в Неговото преславно царство, заедно с всички светии.

Като казал това, ангелът станал невидим. А той, след като дошъл на себе си, започнал да благодари на Бога и си спомнил за християнската вяра, за която бил слушал от дядо си и от баща си. Баща му, на име Гордиан, бидейки воин в същия този полк, в който впоследствие се числял и той, често казвал:

– Блажен е който е воин на Небесния Цар, защото ще получи от Него награда в Небесното Царство. Защото Този Цар е сътворил всичко със словото Си, ще съди живите и мъртвите и ще въздаде всекиму според делата му.

Като си спомнил тези бащини слова и размишлявайки в ума си за явяването на ангела, Меркурий се умилил в сърцето си и започнал да плаче и да ридае, казвайки:

– Горко на мен грешния! Бях като клонка от зелено дърво, но изсъхнах, нямайки корена на познаването на Бога – Срав. Лк. 23:31.; Иоан. 15:1-6..

Докато той говорел така с ридания, царските слуги дошли да го извикат при царя за някакво съвещание.

След завършването на съвещанието царят казал на Меркурий:

– Да отидем заедно в храма на Артемида, за да ѝ принесем жертви.

Светецът, като се отклонил тайно от царя, отишъл в жилището си. Някой от велможите го наклеветил пред царя. Царят веднага изпратил да поканят Меркурий с чест и когато той се явил, Деций казал:

– Не ти ли оказах почест, като те поставих началник над всичките ми князе поради това, че с помощта на боговете ти победи враговете?

Доблестният Христов воин, отговорил с дръзновение:

– Нека твоята почест остане при теб, защото аз победих враговете не с помощта на вашите немощни богове, а със силата на Христа, моя Бог; и така, вземи от мен това, което ми даде, защото „гол излязох от утробата на майка си, гол ще се и завърна“Иов. 1:21..

Като казал това, той свалил от себе си воинския пояс и началническата одежда и ги хвърлил в нозете на царя с гръмко възклицание:

– Аз съм християнин! Чуйте всички: аз съм християнин.

Тогава Деций изпаднал в ужас. После той наредил да го затворят в тъмница. Когато го отвели в тъмницата, светецът прославил Бога и Му благодарил. А през нощта ангелът Господен отново му се явил и му казал:

– Бъди мъжествен, Меркурий, и не се бой; вярвай в Господа, Когото изповяда, и Той ще те избави от всяка скръб.

Меркурий бил твърде окуражен от това ангелско явяване. На утрото на следващия ден цар Деций седнал на съдилището и щом воинът се явил пред него, царят му казал:

– С безумието си ти заслужи тази чест, да стоиш пред съда като осъден.

Светецът отговорил:

– Наистина ми прилича такава чест заради моя Господ. Ти взе това, което скоро ще загине, а аз ще получа това, което пребивава во веки.

Тогава царят, като се разгневил, и заповядал да го мъчат.

А свети Меркурий, като погледнал към небето, казал:

– Господи Иисусе Христе, помогни на мен, Твоя раб!

А светецът доблестно търпял всичко. След това Деций наредил да го отвържат, за да не умре много бързо, и здраво да го затворят в някое помещение, едва дишайки, поради жестоките рани. С настъпването на нощта ангелът Господен дошъл при него и рекъл:

– Мир на тебе, добри страдалецо! – и го изцерил от раните му.

Светецът, като усетил в себе си сила, се изправил здрав на крака и благодарил на Бога, посетил го чрез Своя ангел.

На сутринта царят отново наредил да представят Меркурий пред него. Войниците, като тръгнали за него, го намерили здрав и го повели към царя. Когато видял, че той е здрав и ходи без чужда помощ, царят казал:

– Вижте християнската магия: този, който вчера изглеждаше мъртъв, днес стои здрав пред нас – и с ярост се обърнал към светеца: – Кажи ни истината, кой те изцери? Защото не мисля, че е възможно да се изцериш по друг начин, освен чрез магия.

Светецът отговорил:

– Както ти самият първоначално, против волята си, каза, така е и в действителност: изцери ме нашият Господ Иисус Христос, истинският Лекар на душите и телата, Този, Който, като свърза с неразрушими връзки всички магьосници и чародейци / ….магьосничеството с всички негови видове, астрология (тук спадат хороскопите и зодиите), гадаене (на ръка, на кафе и прочие), чародейството (или както го наричат някои: „черна“ или „бяла“ магия), баене (тук можем да отнесем и екстрасенсите), врачки, заклинание, отровителство, облакогонство, талисмани и други. Съвременното магьосничество обхваща широк спектър от окултни прояви и тук отнасяме екстрасензорните явления, спиритизма, неидентифицираните летящи обекти /НЛО, извънземни/, полтъргайстите, рокмузиката, разните видове източни бойни изкуства, йогизма, карма (прераждане) и прочие, и прочие. …. Магьосничеството е опит да се замени Бога с дявола, да се отхвърли Божията помощ за сметка на някаква помощ, която човек получава от дявола… /, заедно с покланящите се на идолите, ще ги предаде на геенския огън – за това, че не са познали истинския Бог, Който ги е създал, укрепяван от словата на моя Владика, Който е казал: “не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият” Мат. 10:28.. След умъртвяването Той отново ще ме възкреси в страшния ден на праведния съд.

Царят заповядал отново да го мъчат. Докато биели и обгаряли светеца, от опалваното му тяло вместо смрад се носело силно благоухание. Мъченикът търпял толкова доблестно, и не издал нито вик, нито стон, нито въздишка, така че всички се чудели на търпението му.

С подигравка, царят му казал:

– Къде е сега твоят Лекар? Нека да дойде тук и да те изцери, нали ти казваше, че Той може и след смъртта да те възкреси.

Свети Меркурий отвърнал:

– Прави каквото искаш, ти имаш власт над тялото ми, а над душата ми власт има Бог; дори и да умъртвиш тялото ми, душата ми ще остане нетленна во веки.

Царят наредил да го обесят надолу с главата, а мъченикът, укрепван от Божията благодат. А той, твърд като диамант, мъжествено търпял, като казвал:

– Благодаря Ти, Господи, че ме сподоби да пострадам за Твоето име.

Царят, като видял, че по никакъв начин не може да склони мъченика към волята си и нямайки повече време да го мъчи, понеже бързал да отиде по-скоро в Рим, постановил над него следната окончателна присъда:

– Меркурий, който счете нашите богове за нищо и презря честното постановление на нашата кротост, нашата власт заповядва да се отведе в Кападокийската страна (Кападокия – източна област в Мала Азия.) и там да му се отсече главата за вразумление на мнозина, защото всеки, който се противи на царя, ще бъде умъртвен с меч след много мъчения.

Войниците взели светеца, качили го на едно животно и като го привързали здраво (защото той бил твърде изнемощял телом по причина на многото мъчения), го повели към Кападокия. Когато стигнали в Кесария – Столицата на Кападокия, наречена така от император Тиберий., Господ се явил на светеца и му рекъл:

– Меркурий! Ела при Мене и се успокой; ти свърши пътя, вярата опази, приеми венеца на твоя подвиг – Срв. 2 Тим. 4:8., защото тук трябва да умреш.

Мъченикът, твърде укрепен от това видение на Спасителя и желаейки по-скоро да се освободи от тялото и да живее с Христа – Срв. Филип. 1:23., казал на войниците, които били с него:

– Извършете това, което ви е заповядано, без да отлагате повече. А Господ, Който призовава всички към покаяние, да ви даде Своята благодат; богат на милост, Той преизобилно дава даровете Си на идващите при Него.

След като казал това, главата му била отсечена за изповядване на нашия Спасител Иисус Христос, в 24-тия ден на месец ноември. На втория ден след кончината на светеца тялото му се оказало бяло като сняг и от него се носело благоухание на скъпоценно миро и на тамян, и поради това чудо мнозина повярвали в Христа. Светото му тяло било положено с чест на едно славно място, подавайки на болните много изцеления. След много години Поборницата воевода Пресвета Богородица призовала този воин, светия великомъченик Меркурий, вече тържествуващ с душата си на небето, на следната воинска служба.

Докато свети Василий Велики се молел пред икона на Пресвета Богородица, на която имало изображение и на свети великомъченик Меркурий с копие, като воин – злочестивият цар Юлиан Отстъпник (Император Юлиан царувал от 361 г. До 363 г. След като станал император, той отстъпил от християнската вяра и поставил за задача на живота си възстановяването на езичеството. Затова и е наречен Отстъпник.);, големият гонител и унищожител на православните християни, да не се завърне от Персийската война (Персите живеели в Азия, близо до Персийския залив. Персийската война, по време на която бил убит Юлиян, се отнася към царуването на персийския цар Сапорес II.);, за да изтребва християнската вяра, свети Василий видял, че на иконата на Пресвета Богородица, образът на свети Меркурий станал за известно време невидим, а после се появил с окървавено копие. В същото време Юлиан Отстъпник бил прободен в Персийската война от копието на неизвестен воин, който веднага след това станал невидим. Окаяният Юлиан, хвърлил нагоре бликнала от раната кръв и като се обърнал към небето със следните хулни думи срещу Христа: “Ти победи, Галилеецо!” – умрял със злоба в сърцето си.

Тогава това чудо станало явно, защото по молитвите на свети Василий Велики, сама Пресвета Богородица изпратила този Божий и свой угодник, светия победоносен великомъченик Меркурий, от тържествуващата църква във воинстващата, за да накаже със смърт богопротивния отстъпник Юлиан и да защити светата вяра и православните християни. С неговото свето застъпничество и защита нека и ние бъдем запазени от богопротивните врагове, побеждавани с помощта му и заедно с него да славим Бога и Богородица, во веки веков, амин.

Източник: devoika.wordpress.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!