На 24 декември 1940 г. в България е приет Закон за защита на нацията!

Законът за защита на нацията е приет на 24 декември 1940 г. и влиза в сила със задна дата от 1.09.1940 г. Състои се от четири дяла,от които първият се отнася пряко за забрана дейността на тайните и международните организации,вторият за лицата от еврейски произход,третият за противонационални и обществени прояви,а четвъртият носи особени и общи разпоредби.Той е подобен на законите на Национал-социалистическа Германия приети в Нюрнберг.Отделно върху българското правителство се оказва натиск за приемането на подобен закон от немската власт.

Какво виждаме в първия дял.Той е разделен на три глави.В първа глава се забранява съществуването на тайни и международни организации,а съществуващите се разтурят.Това е и първата точка от закона.Определят се значенията на международна и тайна организация и се уточнява кои могат да съществуват.Във втора и трета глава се описват начините за прекратяване на дейността и ликвидирането на имуществото им.Наказанията са тъмничен затвор и тежки финансови глоби.В архивите на народното събрание защитниците на ЗЗН представят тази част като средство за борба с масоните и другите подобни на тях организации и изказват мнение,че подобни организации нямат място в България.

Вторият дял е насочен срещу евреите в България.В глава първа член 15 се дава определение кой български поданик може да се счита за евреин.Под ударите на закона обаче не попадат лица от смесени бракове и покръстени в православната вяра.Въпреки доста мракобесното определение,този член оставя доста голяма вратичка за спасяването на евреите от ударите на следващите членове.Следващите членове са насочени към изясняване на имената и регулиране на личните данни на лицата от еврейски произход.

Прави впечатление забраната за осиновяване и припознаване на лица от еврейски произход.

Втората глава на този дял определя общите ограничения спрямо лицата от еврейски произход.Дискриминационните членове са доста и срещат всеобща съпротива от депутатите.В сравнение с немските закони ЗЗН е по-умерен,но няма еквивалент в историята на съвременната българска история.

Третата глава ограничава жителството на гражданите от еврейски произход. Забраната за получаване на софийско жителство и влиянието на Министерството на вътрешните работи и народното здраве,поставят евреите в доста неравнопоставено положение. Отделно от това МВРНЗ има властта да събере евреите в гето по подобие на тези в останалите европейски страни окупирани от немската военна машина.
Четвъртата глава забранява притежаването на поземлена собственост на лицата от еврейски произход с изключение на тази в курортните комплекси.

В пета глава се регулира и процентно ограничава броя и видовете дейности в които евреите могат да бъдат заети,задават се драконовски ограничения за капиталът който могат да притежават,налага им се забрана да изпълняват ръководни длъжности,както и да се занимават с финансово,банково и счетоводно дело,оръжейно производство и търговия,с хотелиерство,не могат да притежават кина,учебни заведения,нито да участват с капитал под каквато и да е форма в подобни.Забранява им се още да са собственици на аптеки,дрогерии и санитарни магазини.Забранява се прехвърлянето на капиталите им като цяло на лица с чужд произход,както и на чужденци.Забранява им се предприемаческа дейност в дружества с държавно участие.Изключение за тези членове, които по своето съдържание са едни от най-зловещите в нашата история бива дадено за военноинвалиди,доброволци във войните,наградените с орден за храброст както и на сираците от войните от еврейски произход.Това предизвиква изключително силна полемика в Народното събрание и мощно настояване от страна на нацистките дипломати върху правителството и Борис III.Приемането и дебатите върху тази част на закона са много оспорвани и продължават четири дни.Много от депутатите са против делението и ограничаването на дейността на евреите с факта, че еврейската общност в България тогава е била около 1% от българското население и не е имала голямо притежаване на капитали.

В дял трети глава първа се определя термина противонационална проява и какви видове наказания се полагат за такава.

Във втора глава се водят наказания и определения за съмнителна проява,регулират се и се забраняват пълномощията на българските граждани върху чуждестранната собственост.

В четвърти дял са особените разпоредби.При тях основния арбитър за издаване на разрешения и глоби е Министърът на вътрешните работи и народното здраве.В тях се определят и някои допълнителни наказания,както и сроковете по делата заведени по горните членове на този закон.

В последният 50-ти член на този закон е записано,че този закон отменя всички останали закони и разпоредби,които му противоречат.

Като цяло прикрит под маската за доброто на държавата законът е лост в ръцете на антиеврейското лоби от бизнеса,понеже собствеността и капиталите на еврейските търговци се прехвърлят в ръцете на българските им конкуренти,почти без усилие и по този начин спомагат за тяхното обогатяване. Пречките и тормозът на които са подложени българските евреи,предразполага към злоупотреби и спекула с техните имоти,както и тяхното поставяне в ролята на парии спрямо останалите малцинства в България.

Източник: istoriq.dokumentite.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!