На 24 декември църквата почита Преподобни Николай воин, българин!

На 24 декември църквата почита паметта на Преподобни Николай воин, българин!

Преподобният наш отец Николай бил отначало воевода при гръцкия цар Никифор (Император Никифор I царувал от 802 до 811 г.) и имал под началството си много воински полкове. Веднъж, когато цар Никифор воюваше с българите, Николай също тръгнал на поход със своите войни. Привечер той влязъл в една странноприемница, вечерял заедно със стопанина и като се помолил, легнал да спи. Но ето, по втора и трета стража, дъщерята на гостилничаря, възбудена от сатанинското пожелаване на греха, тихо се приближила до леглото на воеводата, разбудила го и започнала да го съблазнява, примамвайки го към грях.

Отстъпи от неистовото си сатанинско въжделение, девице ­ й казал воеводата, ­ и не пожелавай да оскверниш девството си, а мене, окаяния, да хвърлиш в в адската бездна!

Като се засрамила малко, тя си отишла, но не след дълго пак дошла при него, и отново склонявала към грях целомъдрения мъж. Воеводата отново я отпратил, но тя и трети път дошла при него, защото бесът я разпалваше с блудна похот. Тогава блаженият воевода й казал:

О, окаяна и безсрамна блуднице, робиня на своите страсти! Не виждаш ли, че бесовете те подстрекават, за да погубят девството ти и да те направят посмешище и позор за целия ти род и за всички хора, а душата ти да хвърлят във вечната мъка? Не виждаш ли също, че аз, недостойният, отивам на кръвопролитна война с чужд народ? Как мога да оскверня тялото си, когато съм тръгнал на война! Не, Бог ще ми помогне да не сторя такова скверно дело!

Това и още много други неща казал той на безсрамната девица и със срам я отпратил от себе си.

Когато се разсъмнало, воеводата станал, помолил се и тръгнал с войската си на път. На следващата нощ в съня си видял себе си на някакво просторно място. Близо до него седял един Силен, десният крак на Когото бил поставен върху левия.

– Виждаш ли войските, които стоят една срещу друга? ­ попитал Той Николай.

Да, Господарю мой ­ отговорил той, ­ виждам, че гърците секат българите.

Тогава Мъжът, Който се явил на праведния воевода, му казал:

Погледни към нас.

Като погледнал към Този Силния, воеводата видял, че Той преместил левия си крак върху десния. Праведният Николай отново се обърнал към воините и видял, че българите укрепнали и безпощадно секат гръцката войска.

Когато битката свършила, Силният казал на праведния воевода:

– Разгледай внимателно телата на убитите и кажи какво виждаш?

Воеводата се огледал и видял, че цялото поле е покрито с мъртви тела, а между тях имало само едно място, обраснало с трева и пусто, голямо колкото да легне само един човек.

– Господарю мой ­ казал той, ­ цялото поле е покрито с труповете на безпощадно убитите гърци, освен едно едничко място, на което може да легне само един човек.

– Ти какво мислиш за това? ­ попитал го Силният.

А воеводата Му отговорил:

Господарю мой, аз съм прост и невежа, и не знам какво значи всичко това.

Тогава страшният Мъж му казал:

Това празно и обраснало с трева мястокоето видя, голямо колкото да легне един човек, беше приготвено за теб. Там ти трябваше да легнеш, убит заедно с твоите приятели. Но понеже ти мъжествено победи миналата нощ коварната змия, която се бореше с теб и три пъти се мъчеше да те изкуси, за да те погуби, ето, ти сам се спаси от смъртта: онова обраснало с трева място остана празно, а ти спаси душата си заедно с тялото. След като се избави от такава смърт, през остатъка от живота си на Мен ще служиш!

Праведният Николай се събудил се, обзет от страх и ужас от всичко, което видял и чул, и като станал, с трепет се молил на Бога за своите воини. Когато битката започнала и двете страни яростно се сражавали, гърците били по-силни и надвивали българите. Но след това българите внезапно набрали мощ и започнали да надвиват гърците. Като разярени зверове те храбро се хвърляли върху гръцките полкове и без милост ги преследвали и избивали. Скоро цялата гръцка войска паднала под българския меч и само цар Никифор едва успял да избяга с малка дружина.

Тогава предводителят на гръцките полкове, блаженият Николай, като видял че сънят му се сбъднал, благодарил на Бога за това, че Го избавил от смъртта. И като се отказал от сана си, напуснал войнската служба и се оттеглил в манастир, като плачел и ридаел неутешимо за загиналите войни. Там той приел света схима и дълги години служил усърдно на Бога, така че станал един от прозорливите и велики отци. Заедно с тях той се сподобил с дял на небесата с нашия Господ Иисус Христос, Комуто подобава слава във вечни векове. Амин.

Източник: pravoslavieto.com

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!