На 23 септември 1923 г. избухва Септемврийското въстание!

На 23 септември 1923 г. в България избухва Септемврийското въстание.

Съвременните историци, като отчитат организацията, мащабите и резултатите на септемврийските събития от 1923 г., ги окачествяват като Септемврийски бунтове. Първи въстават в казанлъшките села Мъглиж и Голямо Дряново още на 13 септември.

Всеки опит за кратка и еднозначна оценка на септемврийските събития ще даде неточен резултат. От една страна дори историците-марксисти не отричат, че въстанието (бунтовете) е инспирирано от външни сили – директивата е дадена от Коминтерна като изпълнение на амбициите и политиката на Съветския съюз за разпалване на Световна социалистическа революция и за установяване на нови Съветски социалистически републики в Европа, т. нар. износ на революция.

От друга страна е неоспоримо, че действията на комунистите и левите земеделци са насочени към сваляне на съвършено нелегитимното правителство на Военния съюз и на Народния сговор начело с Александър Цанков, узурпирало властта с преврат на 9 юни и убийството на законно избрания премиер Александър Стамболийски.

Двигателят на бунтовете се захранва от неизразходената политическа енергия при противопоставянето на Деветоюнския преврат и последвалото неуспешно Юнско въстание. Защото е безспорен факт, че в Септемврийските бунтове основно участват не работници, а именно селски маси. Големите градски центрове с промишлен пролетариат, който е традиционна опора на БКП (т.с.), остават извън епицентъра на събитията.

Превратът от 9 юни не може да бъде мотивиран с основания за управленска криза в страната и изчерпване на властовия ресурс на БЗНС. Превратът идва само 47 дни след като на 21 май заработва новото 20-то Обикновено народно събрание (изборите са на 22 април). При това БЗНС има 212 депутати от всичките 245.

БКП (т.с.) взема курс на въоръжена борба, без да има за това в страната необходимите условия, сили и политическа воля. Именно затова преди това тя не подкрепя Юнските бунтове против превратаджиите в защита на земеделското правителство и обявява неутралитет.

Старите дейци на партията, начело с Димитър Благоев и Тодор Луканов, основателно считат, че в България не е назряла революционна обстановка. Те са противници на радикален курс на борба, тъй като БКП (т.с) е легална и парламентарно представена партия с 16 депутати и е втората политическа сила след БЗНС.

Дългият политически опит на създателя на социалистическото движение в България Димитър Благоев го кара да се противопостави на каквито и да било прибързани революционни действия на левите комунисти в БКП, което би поставило партията извън закона и в политическа изолация за дълги години. Времето показва, че партийният авантюризъм е взел връх над политическата мъдрост и довежда до хиляди жертви, включително избиването през 1925 г. на цвета на българската интелигенция.

От 5 до 7 август 1923 г. са проведени заседания на ЦК на БКП (т.с.), на които младите и радикално настроени дейци на партията начело с Георги Димитров и Васил Коларов надделяват в полза на организирането на това въстание. За участие в него са привлечени левицата на БЗНС и някои анархисти. Създаден е единен комитет за военнотехническа подготовка на въстанието като специален орган на ЦК, ръководен от Коста Янков.

Правителството на Александър Цанков своевременно научава за надигащата се заплаха и взема мерки за осуетяване на въстанието, като на 12 септември арестува повече от 2000 видни дейци на БКП. Като реакция на тези арести въстанието избухва най-напред в Казанлъшко.

Сега непрекъснато се правят опити за омаловажаване на размаха и географския обхват на въстанието. Но тогава правителството на Александър Цанков изразява опасения, че гарантиращите сигурността армия и полиция (33 хил. души) могат да се окажат недостатъчни за запазване на вътрешния ред. Затова правителството още на 18 септември иска и получава разрешение от Междусъюзническата военнотехническа комисия за свикване на 3000 наборници за потушаване на предстоящите комунистически бунтове.

Всъщност превратаджиите са малко притеснени как ще се представят пред Европа с две кръвополитни намеси на армията за 2,5 месеца. Затова във външнополитически план те подготвят образа си на борец с пълзящата към Европа „болшевишка чума” откъм Съветска Русия. А само ден преди въстанието, на 22 септември, трескаво е съставено новото 42-ро правителство на Демократическия сговор, в което освен Народния сговор сега влизат и Демократическата, Радикалдемократическата и Обединената народно-прогресивна партия.

На 12 септември в Стара Загора е съставен комитет, който решава в окръга да се вдигне въстание на 19 срещу 20 септември. Въстанието започва в Стара Загора в уреченото време, но е бързо смазано от правителствените части. По същото време се вдига Нова Загора, като градът и почти цялата околия са овладени от въстаниците.

На 19/20 септември въстават и села в околностите на Чирпан, като е направен неуспешен опит за завземане на града. Нереализирането на въстанието в Бургаско позволява на правителството да мобилизира силни войскови части и да потуши въстанието в Старозагорско. Особено упорити боеве се водят за селата Мъглиж, Енина и Шипка.

На 20 септември е свикана среща на ЦК на БКП, на която, въпреки съпротивата на привържениците на легалната дейност, е взето решение за обявяване на въстанието на 22 срещу 23 септември.

Правителството на Александър Цанков обявява военно положение на 22 септември и мобилизира големи войскови сили за справяне с метежа.

Водачите на въстанието Георги Димитров и Васил Коларов си избират за действие района на Северозападна България. Планът на въстанието предполага първоначално то да бъде масово вдигнато във Врачански окръг, след което да се сформира въстаническа армия, която да превземе София и да установи „работническо-селско правителство“. Ръководството на въстанието обаче няма виждания за промяна на обществено-политическата система.

На 23 септември сутринта е завзет град Фердинанд (дн. Монтана). Правителството изпраща войскова част от Враца, която след бой отблъсква въстаниците от града. На свой ред прeвъзхождаща я по численост въстаническа дружина начело с Георги Дамянов наново завзема града.

Междувременно въстанието избухва в почти всички села от околностите на Фердинанд, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом. На 24 септември въстаниците изтласкват от Берковица войсковите части и завземат града. Ден по-рано въстанически сили нападат Лом и завземат голяма част от него. Въстанически позиции са разположени в прохода Петрохан. Във Врачанско, Видинско и Белоградчишко въстават само отделни села.

Срещу въстаниците се сражават и цивилни доброволци, наречени по-късно шпицкомандаджии. Комунистическото ръководство на въстанието също обявява военна мобилизация за създаването на отряди на работническо-селската власт.

В помощ на обкръжения от въстаниците в Лом конен полк и въоръжени от властта цивилни е изпратено подкрепление от Видинския гарнизон. Силите на въстаниците са подпомогнати от едно оръдие под командването на поп Андрей, но то не успява да наклони везните в тяхна полза. След тридневни улични боеве правителствените сили отблъскват въстаниците от Лом.

На 25 септември въстаниците разбиват войсковите части при гара Бойчиновци и Брусарци. В същото време многобройни тежковъоръжени войскови части напредват в посока към град Фердинанд и Берковица. За да спаси въстаниците от пълно изтребление, ръководството дава заповед за отстъпление в посока към Югославия. На 27 септември правителствените войски влизат във Фердинанд.

Въстанието обхваща в по-ограничен мащаб Ихтиманско и Самоковско, както и в отделни села в околностите на София и Пирдоп. Завзети са Ихтиман и Костенец, но въстаниците са бързо разгромени от силни войски, дошли от София.

В Пазарджишко въстават някои села, сред които Мухово и Лесичево. На 24 септември въстаниците безуспешно атакуват гара Саранбей (сега Септември).

Неизбухването на въстанието в София позволява на правителството да използва силните военни части, съсредоточени там срещу въстаниците в други части на страната.

Въстание избухва в отделни села в Търновско, Шуменско и Бургаско.

Причините за провала са много и различни. На първо място са арестите на опитни комунистически дейци в началото на септември, което води до слаба организация на въоръжените действия. Много от партийните организации не посрещат идеята с готовност. Армията застава твърдо зад правителството.

Изключително стойностно е мнението на английския историк Ричард Крамптън, според когото въстанието е безперспективно още в своя замисъл, защото дори и комунистите да бяха завзели властта, „западните сили несъмнено биха разрешили на съседните държави да съборят едно болшевишко правителство в София, както вече е станало в Будапеща през 1919 г.“

След потушаването на въстанието правителствени войски, шпицкоманди и чети на ВМРО извършват масови изстъпления срещу част от мирното население във въстаналите райони. Зверствата са най-големи в някои села около град Фердинанд. Избивани са дори и дейни комунисти и земеделци, които не са участвали във въстанието. Това дава основание на писателя Антон Страшимиров да възкликне с потрес в знаменития си позив: „Клаха народа така, както турчин не го е клал!”

Оценката за жертвите са противоречиви. Според изследване на Музея на революционното движение в България, във въстанието и репресиите след него са загинали 841 въстаници. Съвременни изследвания обаче оценяват броя на жертвите на около 5000 души.

Най-много са загинали в района на град Фердинанд. Там във водените боеве и след потушаване на въстанието са убити общо 337 човека. Извършени са масови разстрели в с. Горна Гнойница (сега Септемврийци), Вършец, Берковица).

За размера на репресиите и за последвалата „демократичност” на Демократическия сговор говори следният косвен факт: Седем месеца след предходните парламентарни избори, на 18.11.1923 г. са проведени нови избори, на които управляващите печелят 70% от депутатските мандати в парламента. Какво се е случило за половин година, че депутатите на БЗНС намаляват 7 пъти – от 212 на 30, при условие, че България пак си е 80% селска страна? Отговорът е един: масови репресии!!!

Септемврийското въстание дава възможност на правителството на Александър Цанков да се представи пред Запада като борец срещу комунистическата опасност и да пледира за смекчаване на някои от военните ограничения, наложени над България с Ньойския договор.

Източник: blitz.bg

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!