На 22 април 1876 г. Христо Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов се споразумяват да работят съвместно по подготовката на чета, която да се прехвърли в България на 11 май, когато се предвижда да избухне въстанието във Враца.
Прехвърлянето на четата на Христо Ботев става на 17 май (ст.стил, нов стил – 28 май). За да преминат през Дунава на 16 май (ст. стил, нов стил – 27 май), четниците, от различни румънски пристанища, разделени на няколко групи, се качват като обикновени пътници на австрийския параход „Радецки“.
На следващия ден Христо Ботев настоява капитанът на парахода “Радецки” Дагоберт Енглендер да спре при с. Козлодуй, Оряховско, като му връчва и писмен ултиматум на френски език. От палубата на парахода Ботев отправя и последните си писма до приятелите в Букурещ и до съпругата си Венета.
При с. Оряхово четата, около 200 души, слиза на българския бряг. Военен ръководител на Ботевата чета е Н. Войновски, а знаменосец – Н. Симов – Куруто. След като слиза на българския бряг четата се отправя към Стара планина, преследвана непрекъснато от редовна турска войска, черкези и башибозуци. На 18 май (ст. стил, нов стил – 29 май)тя е обкръжена на планинския рид Милин камък. Там води цял ден бой, в който загиват 30 души, сред които и Н. Симов.
На 20 май (ст. стил, нов стил – 1 юни) Ботевата чета заема позиции на връх Камарата, Купена и част от Околчица. След целодневен бой загива и Христо Ботев.
След смъртта на войводата четата се разделя на 3 групи. Едната, начело с Н. Войновски, се придвижва на изток в Стара планина, а останалите 2 – на Г. Апостолов и на Д. Икономов водят на 21 май (ст. стил, нов стил – 2 юни)тежък бой във Врачанския балкан, след което са разпръснати на малки групички.
В продължение на 1 месец турците преследват четниците, избиват по-голямата част от тях, а заловените – съдят на два извънредни процеса в София и Русе.
Само няколко души успяват да избягат в Сърбия и Румъния. Действията на Ботевата чета са епилог на Априлското въстание.
Източник: glas.bg
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
