На 9 януари 1880 г. Екзарх Йосиф I отпътувал от Пловдив за Цариград, където прекарал с известно прекъсване година и половина. Полагайки неимоверни усилия, той започнал отново да изгражда разстроеното екзархийско управление. Трудностите били многобройни и от различно естество.
Въпреки съборността на Църквата, застъпена доста обстойно в Екзархийския устав от 1871 г., Високата порта не разрешила съставянето на Св. синод с владици, идващи от свободното Княжество, а такива във вилаетите нямало. Не били изградени и останалите управленски тела — Смесеният екзархийски съвет и Мирският екзархийски съвет.
От своя страна султанът и Високата порта трупали съмнения върху българите във вилаетите като непризнателни и склонни към бунтарство; съществували и основателни съмнения за вдигането на екзарха от Цариград и непризнаването на фермана от 1870 г. Обаче енергичните протести на българското население от Македония и Източна Румелия накарали Абдул Хамид II да се поразмисли и да промени курса на изолация на Екзарх Йосиф I.
На 17 декември 1883 г. последният бил приет от султана и с блестящото си красноречие и правдивите си аргументи успял да разпръсне всички подозрения и да засвидетелства, че „поданиците му българи и всичкий български народ, който е в неговата държава, му е верен”. Абдул Хамид уверил българския духовен водач, че валидността на фермана от 1870 г. ще продължи и занапред да се спазва, че седалището на Екзархията ще си остане в турската столица; дадено било и обещание, че църковно-народните права на българите във вилаетите ще бъдат зачитани и занапред.
Въпреки декларираното нормално функциониране на Българската екзархия, Йосиф I си останал едноличен управник, който бил подпомаган в управлението от екзархийската канцелария. Отначало тя била с доста ограничен брой служители, но с течение на времето се оформила като стабилен и многофункционален управленски орган.
През 1882/1883 г. било създадено т. нар. „Училищно попечителство“, което представлявало екзархийски комитет за ръководство на просветната дейност на Екзархията. Скоро то било трансформирано в „Училищен отдел“ (1883/1884 г.), който в продължение на близо 30 години играл ролята на Министерство на народното просвещение.
Лично Йосиф I следял цялата дейност на този отдел и сам назначавал неговите началници. Също към Екзархията бил изграден и Духовен отдел, който се занимавал с духовните дела в целия екзархийски диоцез, намиращ се в пределите на Османската империя.
Източник: draganbachev.wordpress.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
Comments are closed.