На 15 май църквата почита Св. преподобни Пахомий Велики!

На 15 май църквата почита Св. преподобни Пахомий Велики!

Св. преподобни Пахомий Велики се родил в Горен Египет – в Тиваида (Горен Египет), в околностите на град Есне, в последното десетилетие на трети век (ок. 295 г.). Родителите му били ревностни езичници. Той се запознал с християни много по-късно, по време на кратката си служба във войската. Дарби за чист живот у него се забелязвали твърде рано, още преди познаването на Христа. […]

Свети Пахомий не бил чужд на книжното образование, както свидетелства за това по-късната му дейност. Родителите му били състоятелни хора, а сред египтяните била развита любовта към учението. Децата били изпращани рано на училище. Тук те се учели да четат и пишат, при което им се преподавали и правилата на нравствеността: тези правила се съдържали в самите образци за писане.

Когато Пахомий навършил двадесет години, бил взет във войската. По това време император Константин водел някаква война, вероятно с Максенций,и в 315 гoдина. Пахомий със своите другари тръгнал на път. Привечер стигнали до град Есне. Тук Пахомий и другарите му били оставени под стража в сградата на тъмницата. Скоро дошли християни със запаси от хляб и всякакви храни и усърдно молели пътниците да подкрепят силите си. Когато след това Пахомий попитал защо тези хора така се грижат за тях, без изобщо да ги познават – му отговорили, че те са християни и постъпват така заради Бога. Това оказало силно въздействие върху впечатлителната душа на Пахомий.

На другия ден Пахомий и спътниците му продължили пътя си към град Антиное (град на десния бряг на река Нил). Тук много от младите войници се предавали на всякакви утехи и чувствени удоволствия. Те искали да съблазнят и Пахомий, но той застанал над съблазните и настойчиво отклонявал другарите си от злото.

По това време император Константин извоювал победа над враговете си и дал заповед да разпуснат войската. Заедно с другите и Пахомий се освободил от необходимостта да участва в похода. Сега за него дошло време да стане християнин. Той пламенно желаел вярно да служи на Христа Бога, да пази себе си чист от всяка сквернота на плътта и духа и според силите си да прави добро на ближния си. Обет за съвършена вярност на Христа дал още когато бил затворен в тъмницата в град Есне, поразен от милосърдието на християните.

След като бил освободен отишъл в уединеното селище Шенесит (Хиновоск). Тук той се огласил в истините на Христовата вяра и приел свето Кръщение в местната църква.

В околностите на селището Шенесит Пахомий живял немалко време. Поселил се в старинния, тогава вече пуст, храм на Серапис. Поради широкото разпространение на християнството много езически храмове запустявали. Средства за прехрана изкарвал чрез усилен труд, отглеждайки зеленчуци и няколко палми. Тези зеленчуци и плодове били храна и за хората, които случайно или с някаква цел идвали тук, както и за бедните, живеещи в Шенесит.

Тук Пахомий преуспявал в любовта към ближния. Мнозина търсели утешение от него. Славата му се разпространявала и извън пределите на Шенесит. Благочестието, любовта към ближния и разсъдителността на Пахомий още тогава привличали мнозина към него за постоянно живеене.

В първите години на монашеския си живот той все още не различавал напълно православното учение от еретическите мъдрувания, не напълно правилно знаел къде е истинната Христова църква. Потребността от ръководител накарала Пахомий да напусне жилището си в околностите на Шенесит. Подтик към това било и желанието му всецяло да се посвети на Бога, на духовното очистване и самоусъвършенстване.

Пахомий напуснал околностите на Шенесит, където преживял повече от три години. Отивайки си оттук, той помолил един стар монах да отглежда на това място зеленчуци и палми за идващите тук бедни.

Пахомий отишъл при славния с подвизите си старец Паламон, който живеел в известна отдалеченост от градове и села. Ползвал с уважение в цялата страна; около него живеели и други монаси, които следвали съветите му и подражавали на начина му на живот. […] Пахомий веднага бил приет. Няколко дни авва Паламон особено внимателно го наблюдавал, за да го изпита в молитвата, в бдението, в поста. Когато трябвало да яде хляб, старецът оставял Пахомий да яде сам.

След тримесечно изпитание, авва Паламон облякъл Пахомий в монашески дрехи, препасал го с монашеския пояс, преди което двамата подвижници се молили заедно цяла нощ. […]

Веднъж Пахомий вървял през пустинята. Накрая достигнал развалините на селището Тавениси, малко на юг от Шенесит в Тентирски окръг. Тук чул глас: „Пахомий, Пахомий, подвизавай се и пребивавай на това място, построй си обител и много хора ще дойдат, за да станат монаси около тебе и да получат полза за душите си“.

Пахомий веднага отишъл при авва Паламон и му съобщил за това. Тогава двамата отишли в Тавениси и построили обител, неголямо монашеско жилище. Паламон се върнал на мястото на предишните си подвизи. […]

Когато Пахомий живеел сам в Тавениси, при него дошъл по-възрастният му брат Йоан. Пахомий го приел с любов: от деня на раздялата им били изминали много години, след като бил взет във войската. Благочестивата беседа на Пахомий силно въздействала на Йоан и той останал в Тавениси завинаги.

Двамата братя се трудели с общи сили, а придобитото с усърден труд раздавали на нуждаещите се. Те водели много строг живот. Облечени в груба вълнена дреха, отивали в горещи места, където стоели на молитва до сутринта, без да прегъват нито колене, нито ръце, издигнати към небето. Такава всенощна молитва извършвали много често, макар че краката им понякога се подували от напрежение, и комарите изпохапвали ръцете им до кръв. Ако сънят надвивал братята подвижници, те сядали на същото място, но не си позволявали да се опират никъде. През целия ден се занимавали с телесни трудове, докато горещината от палещите лъчи на южното слънце не ставала непоносима.

Йоан все повече и повече преуспявал в подвизите на благочестието и самоумъртвяването. Скоро, достигнал високо духовно съвършенство, той починал, оплакан от брата си.

Слухът за благочестието и мъдростта на свети Пахомий все повече и повече се разпространявал в Египет. При него идвали хора, проникнати от жажда за високи подвизи; идвали и отшелници, достигнали вече високо духовно съвършенство, за да живеят под ръководството на свети Пахомий.

Воден от любов към ближния, свети Пахомий, с помощта на своите монаси, построил църква в близкото до манастира селище, за да могат жителите на селището по-често да се причастяват със Свети Тайни и да се поучават от слушането на словото Божие.

Броят на монасите в Тавенисийското общежитие все повече и повече се увеличавал. Когато достигнал до сто души, Пахомий решил, че трябва да се построи църква и в самия манастир.
Постепенно били устроени още седем манастира. Броят на монасите в Тавенисийското общежитие достигнало до седем хиляди души. Разбира се, едни манастири били по-населени, други – по-малко. И цялото това множество монаси, разпръснати в различни обители, били като едно братство.

Свети Пахомий често посещавал всички манастири. Сам той отишъл да живее в манастира Певоу, където се съсредоточило общото управление на всички манастири.

Преподобният много често ходел в Тавениси. Голям страх събудили у тавенисийците живеещите наблизо варвари, които не само тогава, но и по-късно нападали селища и манастири и им нанасяли големи щети: грабели, разхищавали, изнудвали жителите да им дадат откуп или ги отвеждали в робство. Поради тях монасите от северните обители се разбягали. За да не запустеят северните обители, преподобни Пахомий изпратил в тях голям брой монаси. Сам той останал в Певоу, а любимия си ученик Теодор изпратил при монасите от северните манастири. Изпращайки там Теодор, Пахомий го утешавал с надеждата на Божията помощ. Пахомий дал обет – в случай че варварите се отдалечат, да изпрати в разграбената от тях църквата книги, пшеница и всичко, от което църквата се нуждаела. На другия ден варварите били напълно разбити от императорската войска и се отдалечили. Това успокоило монасите.

Дълго в Тавенисийското общежитие се подвизавали само копти. Накрая славата на свети Пахомий достигнала и до гърците и римляните. Някои от тях започнали да се стремят към общежитието на авва Пахомий и да стават монаси тук. Свети Пахомий се грижел усърдно и за тях: те му били не по-малко скъпи от коптите.

Свети Пахомий Велики учел монасите и с думи, и с пример. Толкова по-силно въздействали думите му, колкото повече монасите виждали в него примера на всички добродетели. Постоянното молитвено настроение на Пахомий, дълбокото му смирение, строгостта му към самия себе си, строгост даже по време на болест, любовта му към всички, неговата проницателност и мъдрост, всичко това привличало сърцата на братята към него, карало всички без умуване да се подчиняват на словото му и да приемат съветите му.

Смирението на светеца било изключително, макар и да вършел необикновени подвизи, макар и да му отдавали голяма чест и монаси, и миряни, и даже епископи, които понякога изпращали при него монаси, за да произнесе съд над тях. Свети Пахомий се боял да осъжда другите даже в мислите си. Удостоявайки се нееднократно с видения и откровения от Бога, той говорел за тях тогава, когато очаквал полза за братята.

Смиреният Пахомий не искал в нищо да има предимство пред братята. Той наричал истински справедлив онзи брат, който не му давал по-голям дял от храната, отколкото на другите. И желаел да се труди наравно с другите. Той не допускал някой да облекчи труда му с нещо.

Свети Пахомий Велики усърдно предпазвал учениците си от тщестлавието. Той убеждавал монасите си да вършат подвизи тайно, заради Бога, а не заради човешките похвали. Съветвал ги да не се отличават по външност от братята си.

Макар и чрез него Господ да извършвал много изцеления, преподобният смятал за по-важно изцелението на душата от идолослужението, от лъжата, от блуда и от всякакъв род нечистотии, изобщо от всеки грях. И давайки изцеление на тялото, той винаги се стремял да излекува и душата на човека.

Велики били плодовете от дейността на преподобния. Монасите под негово ръководство достигали високо съвършенство. Дори ленивите и затвърдени в пороци се изправяли и се стараели да достигнат съвършенство.

Свети Пахомий Велики настойчиво предупреждавал монасите, че именно те, отреклите се от света, ще бъдат по-жалки от всички, ако постъпват противно на своя дълг, ако вместо на Бога служат на дявола и на греха. Великият авва приканвал учениците си усърдно да се трудят за своето спасение, да правят всичко възможно и винаги да възлагат упованието си на Бога.

Силно отслабнал от подвизите, преподобният скоро след Пасха се разболял от тежка болест, от която вече били починали много монаси. Който се разболеел от тази болест, започвал да чувства силна топлина, очите му се зачервявали, цветът на лицето се променял, появявал се задух. Във всички манастири монасите умирали един след друг, а още повече били болни. Топлината била необичайна. По три дни старецът съвсем не приемал храна и даже вода, но продължавал да води беседи с братята. Четиридесет дни светецът лежал в болницата и за него се грижели наравно с другите болни. Той отслабнал толкова, че дори завивката му тежала.

След като дал на монасите и особено на началниците им много полезни наставления, преподобният Пахомий починал в деветия ден на месец май, най-вероятно в 348 г., на 53-годишна възраст.

Ръката на Теодор затворила очите на стареца. Братята със сълзи целували святото тяло на авва Пахомий. Четели молитви за упокоение през целия ден и през цялата нощ. Сутринта за него била принесена безкръвна жертва. След това братята с песнопения отнесли тялото на светеца на планината и го погребали по обичая. Това станало в петнадесетия ден на месец май.

Източник: pravoslavieto.com