На 13 януари църквата почита Св. преподобни Максим Кавсокаливит!
Св. Максим Кавсокаливит получил образованието си в църквата на Пресвета Богородица в Лампсак. На 17 годишна възраст той напуснал бащиния си дом, станал монах и преминал на послушание при стареца Марк, най-добрият духовен наставник в Македония. След смъртта на неговия учител светецът водел извънредно стриктен аскетичен живот под водачеството на няколко пустинни отци.
Пристигайки в Константинопол, свети Максим пребивавал постоянно при Влахернската църква на Пресвета Богородица сякаш си бил направил жилище на входа. От младини свети Максим имал голяма любов към Божията майка. Той постоянно Я умолявал да му даде дара на непрестанната умна молитва. Един ден, докато той се покланял на нейната икона, той почуствал топлина и пламък да влизат в сърцето му от иконата. Те не го изгорили, но той почуствал определена сладост и покаяние вътре в себе си. От това време неговото сърце започнало да повтаря Иисусовата молитва от само себе си. По този начин Богородица Дева изпълнила неговото искане.
Св. Максим изпълнявал неговия обет за послушание в Лаврата на свети Атанасий на Света Гора (Атон). За да прикрие неговите аскетични подвизи на пост и молитва и да избегне известността, той се държал като юродив. Един ден той имал видение на Божията майка, която му казала да се изкачи на планината. На върха на Светата планина (Света Гора) той се молил три дена и нощи. Пресвета Богородица отново му се явила, заобиколена от ангели и държаща Нейния божествен Син в Нейните ръце. Като се проснал, светецът чул Всесветата Дева да му говори: „Получи дара срещу демони … и се засели в подножието на Атон, тъй като това е волята на Моя Син.” Тя му казала, че той трябва да издигне висините на добродетелта и да стане учител и водач за мнозина. Тогава, тъй като той не бил ял от няколко дни, му бил даден небесен хляб. Веднага след като той го сложил в устата си, той бил заобиколен от божествена светлина и той видял Божията Майка да се издига към Небето. Свети Максим разказал неговото видение на известен старец, живеещ в църквата на свети пророк Илия на Кармел. Той бил скептичен, но светецът обърнал неговото неверие на добро. Той се преструвал, че е леко луд, за да прикрие неговите удивителни аскетични подвизи, лишения, неговите трудности и уединение. Свети Максим не живеел в постоянно жилище, но се скитал от място на място като лунатик. Когато той се премествал, той си изгарял колибата. Затова той бил наречен „Кавсокаливит” (от гръцки) или „Изгори-колиба”.
Тези на Света Гора, които знаели за крайните лишения и скърби на свети Максим, за дълго време се отнасяли към него с презрение, въпреки че той придобил висота и съвършенство на духовния живот. Когато свети Григорий Синайски (8 август) пристигнал на Атон, посетил юродивия светец. След като говорил с него, той започнал да му казва земен ангел. Свети Григорий убедил свети Максим да спре да се държи като юродив и да живее на едно място, така че другите да могат да се облагодетелстват от неговия духовен опит. Вслушвайки се в думите на свети Григорий и съветите на други старци, свети Максим си избрал за постоянно жилище пещера близо до известния старец Исая.
Като знаели неговия дар на прозорливост, Византийските императори Йоан Палеолог (1341-1376) и Йоан Кантакузин (1341-1355) го посетили и били изненадани от изпълнението на неговите предсказания. Теофан, игуменът на Ватопедския манастир, написал за св. Максим: „Аз призовавам Бог като свидетел, че аз лично видях няколко от неговите чудеса. Веднъж, например, аз го видях да пътува във въздуха от едно място на друго. Чух, когато той направи предсказание което ме засягаше, че първо ще стана игумен и след това митрополит на Охрид. Той дори ми разкри как ще пострадам за Църквата.”
Свети Максим напуснал неговото уединение току преди смъртта си и се заселил близо до Лаврата на св. Атанасий, където той предал душата си на Господа на 95 годишна възраст. След неговата смърт, както и приживе, св. Максим бил прославен от много чудеса.
Източник: pravednik.wordpress.com
Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
