На 13 ноември 1912 г. Българските войски влизат в Дедеагач!

При избухването на Балканската война в 1912 година 11 души от Дедеагач са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

На 6 ноември 1912 Сборната конна бригада на полковник Танев, подсилена с 2-ра бригада на Македоно-одринското опълчение освобождават Дедеагач. Следвайки движението на корпуса на Явер паша, Танев насочва войските обратно в Софлу, а в Дедеагач оставя около 150 опълченци. На 13 ноември и основните български сили – Родопският отряд на ген. Стилиян Ковачев влизат в града. По Лондонския мир от 17 (30) май 1913 г. градът е отстъпен на победителите. По време на Междусъюзническата война на 28 и 29 юни гръцката флота бомбардира града, а на 12 юли 1913 г. гръцки войски окупират Дедеагач. По подписания на 28 юли (10 август) 1913 г. Букурещки мирен договор между България, Румъния, Сърбия, Черна гора и Гърция, цяла Беломорска Тракия заедно с Дедеагач става част от държавната територия на България.

В покрайнините на Дедеагач през септември 1913 г. намират временно убежище 11 780 български бежанци от 17 села от околиите Гюмурджинска, Дедеагачска, Софлийска, Ференска и Ортакъойска. С тях имало добитък до 100 хиляди овце и кози, а едър добитък до 30 хиляди глави, коне и мулета до 25 хиляди.

След включването на България в Първата световна война през октомври 1915 г. градът е бомбардиран от британския флот.

На 1.Х.1919 над 20 000 българи се събират на протестен митинг в града срещу заплахата за откъсване от България, но с Ньойския договор от 27 ноември 1919 г. управлението на Беломорска Тракия се поема от Антантата. Според преброяването, извършено от френските военни власти през 1920 година, градът има 7222 жители, от които 3900 българи, 2500 гърци, 512 арменци, 165 евреи, 195 турци

Източник: wikipedia.org

Вижте повече на Patrioti Net – Патриотичният сайт на България!