Петър Николов Динеков е български литературен историк, критик и фолклорист, академик на Българската академия на науките и професор в СУ „Св. Климент Охридски“.
Роден е на 17 октомври 1910 г. в с. Смолско, Софийско.
Завършва славянска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира във Варшава и в Ягелонския университет в Краков.
Преподавател във Френския колеж в Пловдив, а после и в Софийски университет. Чете лекции по история на старата българска литература, по история на българската литература през Възраждането, по български фолклор и история на руската и полската литература. Като професор в Софийския университет води известния „Кръжок на професор Динеков“, от който излизат мнозина от най-активните изследователи от следващата генерация в областта на старобългаристиката, фолклористиката и историята на възрожденската литература.
Динеков е основател на институтите по литература и по фолклор при БАН. Член-кореспондент е на БАН от 1947 г. и академик от 1966 г. Ръководител на катедрата по българска литература в СУ, на секцията по българска литература до Освобождението в Института за българска литература при БАН, директор е на Института по фолклор към БАН от основаването му, заместник-ректор е на Софийски университет в периода 1962-1964 г.
Сред изследванията му се открояват „София през XIX век до Освобождението на България“, „Първи възрожденци“, „Българска народна поезия“, „Стара българска литература“, „Български фолклор“, „Възрожденски писатели“, „Литературни въпроси“, „Историческа съдба и съвременност“, „При изворите на българската култура“, „Между фолклора и литературата“, „Похвала на старата българска литература“ и др.
Умира на 22 февруари 1992 г. в София. Завещава огромната си лична библиотека от 14 296 заглавия на Народна библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив.
Източник: 1333.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
