Георги Иванов Захариев, известен с псевдонима си Георги Авгарски, е български писател и поет, автор на детска литература.
Георги Авгарски e роден на 26 март 1917 г. в село Караш, Врачанско. Останало без майка, любознателното момче работело, за да може да учи – първо в родното си село, после във вечерно занаятчийско училище в София – специалност обущарство. Приютили го роднини. Бил чирак в тяхната фурна.
Учителят му по литература – писателят Стоян Чилингиров го насърчава да пише стихове. После Георги Авгарски учи във вечерна гимназия и завършва българска филология в Софийския университет.
Печата стихове във вестниците и списанията:
– за възрастни: в.“Заря“, „Горчив смях“, Щурмовак“, „Литературен фронт“ и др.;
– за деца: в. „Септемврийче“, сп. „Пламъче“, „Чавдарче“, „Дружинка“.
Работил във в.“Септемврийче“. Бил е редактор на Детско-юношеския отдел на Радио София.
Умира на 18 юни 1991 г.
Ето някои от неговите стихове:
Есен
Ябълки и крушки
сладък сок наляха.
Чушки-червенушки
вече наедряха.
Северняк задуха,
оголяха клони.
Над гората глуха
ситен дъжд се рони.
Кърпикожух
Мъгла и дъжд…Сърдито люшка
горнякът празните гнезда
и гасне късна теменужка
сама-самичка на рида.
Потръпват буки светлокори,
мълчи долът – и пуст, и глух, –
а ти безстрашно цвят разтвори,
кърпикожух, кърпикожух!
А ти усмихнат заоглежда
небето, жълтите листа,
изпълнен с ласкава надежда
и с тиха, мила доброта!
Ще светне скреж в леса усоен,
ще те посипе снежен пух,
а ти не трепваш, ти спокоен
изправяш цвят, кърпикожух!
На дъб и ручей с обич кимаш,
на облаци и ветрове,
макар че малко време имаш –
почти броени часове.
Не те тревожи северняка,
не стряскат бури твоя слух
и светло е от тебе в мрака,
кърпикожух, кърпикожух!
Лято
Слънце грее вънка,
ябълките зреят.
Свойта песен звънка
лястовици пеят.
Патешкото ято
крачи по брега…
Лято, лято, лято,
лято е сега!
Макове крайпътни,
бели маргаритки
чакат ни, зоват ни
да си вием китки.
Свети като злато
всеки житен клас…
Лято, лято, лято
е дошло у нас!
Източник: children.libruse.bg
Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.
